Трябва да вървим към балансирани бюджети и да спрем нарастването на дълга. Това коментира премиерът в периода 2013-2014 г. Пламен Орешарски в ефира на БНТ.
Преподавателят в УНСС е на мнение, че се намираме в начална фаза на дългова спирала.
Той обясни, че една част от новите дългове служат, за да се погасяват стари, но „лошото е, че една част от дълга отива за покриване на бюджетния дефицит, а от 2009 г. сме в дефицит“. Според него трябва да се следят зорко цифрите за държавния дълг.
„Трябва да вървим към балансирани бюджети и да спрем нарастването на дълга. Намираме се в начален етап на т.нар. дългова спирала, но има и малка утеха, че сме в начален етап. Веднъж, като се влезе в дългова спирала, много трудно се прекратява и трудно се излиза“, коментира Орешарски и добави, че е нужна политическа воля, за да се генерират бюджетни излишъци.
По думите му най-лошото, което може да се случи на един по-късен етап, е евентуален гръцки сценарии с много рестрикции, намаляване на доходи, орязване на социални програми.
Според доцента дълговата спирала е в начален стадий, а някои от следващите кабинети ще усети ефектите.
Запитан защо и по време на неговото управление се емитира дълг, за което отнесе критики, Орешарски отговори, че „взехме заем, за да погасим фермерския дълг на Дянков и да финансираме дефицита за 2014 г.“
„Когато поех кабинета, не можеха да се отсейкат изведнъж дефицитът и дългът. Това става с управленска програма в рамките на няколко години, а не веднага“, защити Орешарски политиката си и добави, че в момента вижда ускорено взимане на заеми.
Пламен Орешарски коментира и високата събираемост на приходите, с която се хвалят управляващите в момента.
„Силно удовлетворен съм от събираемостта, защото мерките, които предприехме в моя мандат, дават видими резултати. Очаквах, че ще бъдат такива резултатите. Краткият мандат не позволи те да се реализират по наше време“, каза той по отношение на промените относно мобилния фискален контрол и правомощия на Националната агенция за приходите (НАП).
Орешарски попита риторично, защо „ако (ГЕРБ – бел. авт.) толкова добре събират приходи във втория мандат, защо не го правеха и в първия?“ Но Орешарски не отрече факта, че приходните агенции се стабилизират.
„Слабата събираемост беше един от основните проблеми в първия мандат (на ГЕРБ – бел. авт). Един от мандатите ми беше да стабилизираме приходната част на държавата с мерки и законови поправки. Очевидно тези мерки работят“, продължи коментара си той, правейки препратка към заслугите, които има и той.
Според него не е хубаво да има предсрочни избори твърде често, но „ако правителството не може да реализира програмите за управление, е хубаво да има предсрочни избори, за да може правителството да движи страната напред. Най-важното не е дали ще се разпадне управляващата коалиция, а да се реализират програмите.“
Пламен Орешарски сподели вижданията си за евентуално бъдещо участие в политиката и оцени работата си като премиер.
„Никога не съм се считал за голям политик. Винаги съм гледал технократски, когато съм работил, независимо от позицията. В рамките на своите възможности съм свършил своята работа“, заяви той.
По думите му „политическата система не е в най-доброто си състояние от 2009 г. насам, въпреки че преди това не искам да я идеализирам. Всички ние, като гласуваме, трябва да работим за подобряване на политическата система. Няма напредък без стабилизация на политическата система.“
Орешарски каза и че в БСП нещата не стоят много добре, но „трябва да питате тях“. Бившият премиер отклони със същия отговор и въпроса лидерът на ДПС Лютви Местан ли събори коалицията по неговото управление.
Доцентът заяви, че тогава е имал парламентарна подкрепа от много слабо мнозинство от 120 души и „от там дойдоха политическите проблеми, защото в изпълнителната власт проблеми не виждам. Не мога да открия грешно решение, което бих взел по друг начин“, добави той.
Според него въпросът „Кой?“ е една метафора.
„Никога не съм го разбирал в неговата същност, какво се има предвид. Проблемът е, че моделът на задкулисеието още управлява, още е в модела на властта“, заяви Орешарски.
„До някаква степен всички политически решения, не само у нас, на гражданите им приличат на взети задкулисно. Затова са призивите за граждански контрол и прозрачност. Това (моделът „Кой“ – бел. авт.) е отговор на недостатъчната прозрачност на управлението. В моя кабинет доста неща бяха прозрачни, отколкото други кабинети от прехода“, категоричен е Орешарски.
В тази връзка той каза още, че винаги има бизнеси, които са по-приближени до властта, и такива, които не са.
„Либералната демокрация винаги води до такива странични ефекти за разлика от регулирания капитализъм, където те отиват встрани. Напредналите демокрации се борят с това, а ние не го правим в голяма степен“, оцени Орешарски.
„Никога не съм има политическо изкушение. Винаги с интерес и с готовност съм се отзовавал, когато трябва да свърша някаква работа. Никога не съм кандидатствал за тази работа“, описа и управлението си като премиер в 2013-2014 г., като не пожела да дискутира темата за президентските избори и евентуална негова кандидатура.
По отношение на политическо решение за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС Орешарски каза, че „предложението беше подобно на тези, които бяха и за други министри“.
„Решението е на двете управляващи партии“, каза той и добави, че не следи кой какво влияние има върху дадена партия, запитан дали се интересува от това, което се говори за Делян Пеевски.
„От мен се искаха неща, които не можех да направя“, отсече Орешарски, поставяйки линия между исканията на политиците и технократските решения по време на управлението му.
Относно разкритията по т.нар. Panapa Papers Орешарски каза, че предстои да видим дали ще излязат имена на български политици.
„Шумът около Панамагейт е много силен, по-скоро защото се откриха имена на хора, които се занимават с политика“, каза той, давайки за пример премиера на Ирландия и на Великобритания.
„Не е престъпление, че някой има сметки в офшорни зони. Въпросът е какви са авоарите, които имате – дали са законни, сенчести, с неплатени или неплатени данъци“, продължи коментара си Орешарски.
„Да не бързаме. Предстои да видим“, заяви той по отношение на факта, че в документите няма имена на български политици.
По думите на бившия премиер инвестициите у нас идват през офшорни зони с цел заобикаляне на риска, който носи България.
„Бих искал големите мултинационални компании да инвестират директно в нашата страна. Но това е проблем на бизнес климата у нас“, добави още доцентът от УНСС.
Относно инвестициите той оцени, че се правят усилия в посока привличането им.
„Идеята за развитие на бизнес връзките на България с изтока явно не се разбраха правилно“, коментира Орешарски евентуалната посока, в която страната трябва да се обърне, за да привлече инвестиции, защото връзката с Европейския съюз е сигурна.