Синдиците на банка в несъстоятелност - с месечни отчети

Синдиците на банка в несъстоятелност да изготвят месечни, а не седмични отчети. Това предвиждат предложения на група депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които са внесени в деловодството на Народното събрание.

Текстовете са публикувани на сайта на парламента.

Народните представители предлагат още възнаграждението на синдиците да се увеличава само след фактическо начало на процедурите по осребряване на активи от масата на несъстоятелността, а оценката на активите да е на разположение само на синдиците и на Управителния съвет (УС) на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Вносителите посочват, че предложенията целят да усъвършенстват правната уредба на производството по банкова несъстоятелност. Друга цел е да се защитят кредиторите от масата на несъстоятелността, като се „осигури възможно най-кратък срок за справедливо удовлетворяване“ и се спестят разходи.

Успоредно с това се предвижда и промяна в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), според която ще може банка, която е публично дружество, директно да бъде делистната, ако срещу нея е открито производство по несъстоятелност. Въпреки че измина близо година, откакто синдиците влязоха в Корпоративна търговска банка (КТБ) и повече от година и половина от фалита й, нейните акции все още се търгуват на Българска фондова борса (БФБ).

Промяната синдиците да се отчитат месечно, а не седмично, както е сега, според вносителите се налага от обстоятелството, че синдиците се обременяват с изготвяне на отчети всяка седмица, които поради твърде краткия срок често съдържат несъществена информация. „Ефективен контрол може да се осъществява и при месечно отчитане“, смятат вносителите и се аргументират, че ФГВБ може по всяко време да изисква всякаква информация от синдиците.

При назначаване на синдици УС на ФГВБ определя първоначално месечно възнаграждение за срок от 6 месеца. Първоначалното възнаграждение представлява фиксирана сума, която не може да бъде по-малка от 10 минимални работни заплати и по-голяма от 30 минимални работни заплати. След изтичането на шестте месеца месечното възнаграждение се определя като процент от общата сума на осребреното от синдика през съответния месец имущество от масата на несъстоятелността и на събраните през месеца вземания на банката.

Сега се предлага срокът на получаване на фиксирано месечно възнаграждение да се обвърже с посочената дата за започване на процедурата по осребряване в т.нар. програма за осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността.

Друга промяна предвижда ФГВБ да не събира такси, които се считат за разноски по несъстоятелността, тъй като „контролните правомощия на ФГВБ в производство по банкова несъстоятелност не са услуга, а законно вменени задължения“.

Вносителите смятат, че събирането на такива такси ще доведе до намаляване на масата на несъстоятелността и ще ощети и другите кредитори на банката. В тази връзка се предлага и размерът на адвокатските възнаграждения в производство по банкова несъстоятелност да се договаря между синдиците и адвокатите, като се позволява те да са и по-ниски от минимално определените по закон.

Сред предложенията е и това за обявяване на съобщения и актове на съда директно в Търговския регистър по партидата на банката, намираща се в несъстоятелност. Това „би обезпечило както възможността на участниците да следят според интереса си за производствата, в които имат право да участват, така и бързината на уведомяването и яснота за сроковете за упражняване на процесуални права“, гласят мотивите.

Една от съществените промени касае реда за извършване на оценката на активите. Създава се възможност оценката за целите на ликвидационния баланс да бъде използвана и в процедурата по осребряване на имуществото на банката, ако оценката е извършена от специализирано одиторско предприятие и са използвани различни оценителски методи.

„С цел защита на публичния интерес и постигане на максимална цена от продажбата на отделните активи достъпът до пълната информация и доклада с индивидуални оценки на отделните активи се ограничава само от синдика и ФГВБ“, записано е в мотивите. „Другите кредитори получават достъп само до доклад с обобщена информация по основни категории активи и методология, приложена при оценката на вещите и правата от масата на несъстоятелността“, допълват вносителите.

Предлаганото допълнение в Закона за публичното предлагане на ценни книжа за търговията с акции на банка в несъстоятелност цели да разграничи несъстоятелността по Търговския закон от тази по Закона за банковата несъстоятелност. Докато в производството по несъстоятелност по Търговския закон може да се предлага план за оздравяване, то в производството по несъстоятелност за банка събиране на кредиторите не се провежда и план за оздравяване не може да се предлага.

Отделен е въпросът дали в този случай законодателите не трябва да се обърнат и към Закона за преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, който предвижда участие на акционери и кредитори при оздравяване на банка.

Все пак вносителите смятат, че „няма причина една банка, която е публично дружество и за която е открито производство по несъстоятелност, да продължава да бъде публично дружество и акциите й да се търгуват на регулиран пазар. Тази банка публично дружество трябва да бъде отписана от регистъра, воден от Комисията за финансов надзор (КФН), с факта на обявяването й в несъстоятелност“, твърдят вносителите. Сега освен че акциите на КТБ се търгуват на БФБ и има сделки, синдиците се отчитат и на всеки три месеца пред КФН.