Всяко забавяне на присъединяването на България към еврозоната ограничава достъпа до финансиране и ще влошава конкурентоспособността на предприятията в страната, заявяват от Българската стопанска камара в свое становище.
От организацията допълват, че заплашени още са и перспективите за дългосрочен растеж, макроикономическата стабилност, както и на възможностите за обрат на пазара на труда.
Становището е изработено след редовно заседание на УС на БСК, по време на което е бил представен докладът "Присъединяването на България към еврозоната - очаквания, времева рамка, подготовка и необходими реформи", допълват от организацията.
Независимо каква е причината - действия или бездействия на изпълнителната и законодателната власт или други условия, забавянето на членството на страната във валутния съюз ще доведе до нарастващи неизвестности, се посочва в доклада на организацията.
В него са посочени още и основните рискове пред членството на страната в еврозоната. Сред тях са "нарастващи центробежни сили за раздробяване на ЕС", засилване на зависимостта на българската икономика от развитието на еврозоната, както и фактът, че общата парична система в еврозоната функционира без обща бюджетна и данъчна политика.
"Половинчатите и забавени промени в пенсионната система, здравеопазването и други ключови сфери ще оказват натиск върху фискалната стабилност и поддържането на съответствие с критериите от Маастрихт, отдалечавайки възможността за влизане в еврозоната и постигане на обрат за догонващ икономически растеж", заявяват от БСК.
В доклада си организацията посочва и някои от очакваните макроикономически и финансови ефекти от влизането ни във валутния съюз. Сред тях например е намаляването на разходите за финансови трансакции, на общия системен риск за банковата система, включване на ЕЦБ като "кредитор от последна инстанция", както и общо намаляване на лихвите - по кредитите, за държавния дълг, улесняване на достъпа до финансиране, както и увеличаване на инвестиционната активност и ръст на чуждестранните инвестиции.
От БСК показват, че последните конвергентни доклади на ЕЦБ (от лятото на 2014 година) са показали, че България покрива критериите от Маастрихт - инфлацията е -0,8% от референтна стойност от 1,7 на сто, дългосрочен лихвен процент 3,5% от 6,2% референтни, бюджетен дефицит от 1,5% от референтни 3 на сто и държавен дълг под 60% от БВП, а именно 18,9 на сто.
От БСК препоръчват ускоряване на подготовката за влизането в "чакалнята" на еврозоната и применане на целева дата за въвеждането на единната европейска валута у нас. Това може да стане след приключването на стрестестовете на банките, след изясняването на статута на Великобритания в ЕС, както и взимането на решения за миграционната криза в ЕС.