Днес се навършват 137 години от утвърждаването на устава на Българска народна банка (БНБ), припомнят от пресцентъра на централната банка.
Актът, утвърден от руския императорски комисар в България - княз Александър Дондуков-Корсаков, полага основите на БНБ. Банката не само е една от първите публични институции в България след Освобождението, но и една от най-старите централни банки в света. Тя е 13-а по ред на основаване.
Утвърждаването на устава е последвано от назначаването на първия управител на БНБ Лудвиг Карбоньор на 4 април, официалното откриване на банката на 23 май и извършването на първата банкова операция на 6 юни 1879 г.
В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти. Със Закона за учредяване на БНБ и с новия устав, приети през 1885 г., е извършено преустройство на банката, разширена е нейната самостоятелност, предоставени са й права за печатане на банкноти и през същата година тя пуска в обращение първите български банкноти.
По-късно, през 1928 г. е приет Закон за БНБ, с който се извършва най-дълбокото институционно преустройство на банката. Тя се превръща в истинска емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща на този тип банки дейност, гласи част от историята, достъпна и на сайта на банката. Сградата, в която и досега БНБ осъществява дейността си, е построена през 1941 г.
През Втората световна война БНБ отново е принудена да кредитира държавата и да се справя с обезценяването на лева. С приетия в края на 1947 г. Закон за банките е извършена коренна реформа: частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години. На БНБ е вменена задачата за цялостно финансово обслужване на създадената свръхцентрализирана държавна планова икономика.
Възвръщането на банковата система на България към принципите на пазарната икономика и на БНБ към принципите на независима централна банка става възможно едва през 1991 г.
През 1997 г. е приет нов Закон за БНБ, с който е реорганизирана паричната система и чрез който от 1 юли се въвежда паричният съвет. Българският лев е фиксиран първоначално към германската марка, а от 1999 г. – към еврото по курс 1,95583 лв. за 1 евро. През същата година е извършена деноминация на лева.
През 2005 г. влизат в сила изменения и допълнения в Закона за БНБ, с които се гарантира институционната, функционалната, финансовата и персоналната независимост на БНБ, променя се основната цел на банката и изрично се забранява паричното финансиране от централната банка на публични институции.
С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. БНБ става част от Европейската система на централните банки.
Основна мисия на БНБ е да поддържа стабилността на националната парична единица, да регулира и контролира банковата система в защита на интересите на вложителите и да отговаря за функционирането и развитието на платежните системи.