Покрай предложенията за изготвяне на механизъм за финансова подкрепа на закъсали общини, включени в законопроекта за изменения и допълнение на Закона за публичните финанси, съвсем между другото се промъкват и промени, които засягат фискалните правила на национално ниво. Същите онези фискални правила, които бяха нарушени още в както през 2014 г. (още с приемането им), така и през 2015 г. Изглежда управляващите са решили, че след като не могат да спазват правила, ще ги променят.
Едно от предложенията е да се премахне досегашното изискване касовият дефицит на консолидирана основа да не надвишава 2% от БВП за съответната година. То се различава от правилото за дефицит на начислена основа да е не по-висок от 3% от БВП, което е залегнало в Маастрихтските критерии. Първото правило е по-информативното в случая на България, тъй като бюджетът се планира и отчита на касова основа, а не на начислена. С други думи, ако управляващите искат да запазят поне същото ниво на прозрачност, то с премахването на това правило, трябва да започнат да публикуват месечни и шестмесечни отчети за изпълнението на бюджета на начислена основа.
Касовото правило за дефицита, в много случаи, е и по-ограничаващо от това, залегнало в Маастрихтските критерии. Едва ли може да се очаква това до доведе до различно поведение от управляващите, тъй като това правило така или иначе не се спазва през последните две години, а по-скоро е желание за комфорт и спестяване на въпроси. Част от причината вероятно се крие и в началото на работата на вече сформираният Фискален съвет.
Друго предложение, вече продиктувано от европейски политики, е за по-гъвкаво правило за структурния дефицит. Правилото гласи следното: „средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за структурния дефицит на сектор „Държавно управление“ на годишна основа не следва да надвишава 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт”, но при условие, че публичният дълг е под 40% от БВП СБЦ може да достигне не повече от 1%. В момента е позволено временно отклонение от това ограничение „при провеждането на значителни структурни реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост” и при условие, че това не надвишава ограничението за 3% бюджетен дефицит на начислена основа.
Новото предложение е подобно отклонение от средносрочната структурна цел да се допуска при „провеждането на значителни структурни реформи или еквивалентни на тях инвестиционни проекти с положителен ефект върху фискалната устойчивост в дългосрочен план”. В някаква степен това наподобява известното „златно правило”, при което поемането на нов държавен дълг, т.е. трупането на дефицит, не може да надвишава публичните инвестиции. В същото време дефиницията на „публични инвестиции” е разтеглива и трябва да бъде ясно дефинирана, отбелязва МВФ в своето „Ръководство за фискална прозрачност” още през 2001 г.
Но това отклонение не е безусловно и има няколко изисквания. Така например е необходимо структурните реформи да са: генерални, да водят до доказуеми дългосрочни положителни ефекти върху бюджета, да бъдат изпълнени докрай. Нещо повече, за да може една страна да се възползва от гъвкавостта по отношение на структурните реформи, те трябва да са ясно заявени в конвергентната ѝ програма, след което прилагането на гъвкавостта да бъде разрешена от Европейската комисия. Изисквания и ограничения има и за разрешаване на отклонението от средносрочната бюджетна цел при осъществяването на еквивалентни (на структурните реформи) инвестиционни проекти и, разбира се, предварително разрешение.
На фона на опита на управляващите в България с финансирането по оперативните програми, напълно очакван е и още един потенциален проблем – неразбирателство между интерпретациите на правителството и Европейската комисия. Нещо повече – не е изключено управляващите да си затворят очите за всички изисквания и да направят инвестициите, а после да искат разрешение, както стана с държавната помощ за ВЕИ.
Както и да се погледне ситуацията, разхлабването на фискалните ограничения изобщо не е добра идея. Обяснението „така казва ЕС” не е валидно, тъй като от години Великобритания не транспонира европейски директиви, чиито изисквания са по-ниски в сравнение с националното законодателство. В България обаче политиката е устремена в посоката на най-малко съпротивление, което поставя под въпрос и смисъла от тези правила. Още с въвеждането им те бяха нарушени, а при първа възможност, и удобно оправдание, ще бъдат размити и обезсмислени.
18:06 | 13.09.22 г.