Радев: Валутният борд е стабилен и с ясно бъдеще

Валутният борд е стабилен, адекватно покрит с резерви и с ясно бъдеще. Това коментира гуверньорът на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев в предаването „Годината” по Дарик радио.

Управителят на БНБ оцени валутния борд като стабилен и обясни, че през 2015 г. ще бъде отчетена исторически най-високата сума в актива на баланса на управление „Емисионно“ от около 40 млрд. лв. Така покритието на валутния борд с международни резерви ще е над 150%.

Радев отново каза, че бъдещето на валутния борд е ясно. Той ще продължи да съществува, докато приемем еврото, „когато всички необходими условия бъдат изпълнени“, като датата за членство в еврозоната е друга тема.

Централният банкер заяви, че поемането на дългове няма пряко отношение и не застрашава стабилността на валутния борд. По негови думи дълговете са пряка функция от фискалните дефицити и трябва да се гледат именно от тази гледна точка.

Два са позитивните факта, когато говорим за нашето дългово равнище – то е едно от най-ниските в ЕС и ясният ангажимент на правителството към намаляване на дефицита, което означава, че делът на дълга ще остане около 30% от БВП, обясни той.

„Консолидацията ще е една от стратегическите посоки, в която ще се развива българският банков сектор“, прогнозира Радев.

По негови думи оценката на качеството на активите на банките и стрес тестовете за системата ще е едно от предизвикателствата на 2016 г., за което „се готвим много сериозно“ и което „трябва да осъществим по най-добрия начин“.

Фалитът на Корпоративна търговска банка през 2014 г. разклати доверието в БНБ, заяви Радев и посочи, че възстановяването на доверието е един от основните му приоритети като гуверньор, поел поста през юли 2015 г.

Димитър Радев каза, че промените в банковия надзор вече текат и дейността на надзора ще бъде по-тясно контролирана от Управителния съвет.

Идеята за въвеждане на отрицателна лихва върху свръхрезервите на търговските банки управителят на БНБ обоснова с политиката, провеждана от Европейската централна банка.

„Имаме увеличена ликвидност в системата, няма все още адекватно търсене на кредити, като това е един комплексен въпрос, който следим много внимателно“, каза Радев във връзка с орицателните лихви за банковите свръхрезерви, влизащи в сила от 4 януари 2016 г.

Депозитите бележат тенденция на увеличение през годината и са около 62 млрд. лв., от които 42 млрд. лв. са депозити на домакинствата. Това според гуверньора на БНБ от една страна е знак за доверие към банковата система, а от друга - се вижда потенциалът на банките за подпомагане на икономиката, който обаче не среща адекватно търсене.

На въпрос какви са мащабите на кредитирането през 2015 г. централният банкер отговори, че няма съществени, определени тенденции нито в едната, нито в другата посока. Общо вземанията по кредити са около 50 млрд. лв., от които около 18 млрд. лв. са от домакинствата, каза той.

Димитър Радев прогнозира и че общата тенденция за намаляване на лихвените равнища ще се запази и догодина. Централният банкер допълни, че корелация между лихвите по депозитите и тези по кредитите няма да бъде и не може да бъде автоматична, защото при кредитиране банките оценяват равнището на кредитен риск.

„Имаме значителна ликвидност, която може да се използва. Големият въпрос тук е какво ще стане през следващата година. Мисля, че тази тенденция на намаление на лихвените равнища ще се запази“, каза Радев.

Монетата от 2 лева се сече, за да се пестят пари от печатане на банкноти. Това стана ясно още от думите на управителя на БНБ. Той обясни, че банкнотата е по-скъпа, защото трябва да се печатат много, а трайността им е малко повече от година, докато тази на монетите може да достигне 30 години.

„Това намалява общите разходи на паричното обращение и това е основният знак, няма никакъв друг скрит смисъл в отсичането на новата монета от 2 лева“, категоричен е Радев.