Горанов: Заемите през 2015 г. са следствие, а не причина

Заемите през 2015 г. са следствие, а не причина. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Годината” по Дарик радио.

Те са „следствие от фалита на КТБ през 2014 г., че не успяхме с бюджета през 2013 г. и 2014 г. и той е на голям дефицит“, каза Горанов и добави, че темата с дълговете трябва да е вторична и да се води след разговорите за ролята на държавата, данъчната система, разходите на правителството и ефективното харчене.

„Дългът е следствие. Той не е причина за нищо“, отсече финансовият министър. Той обясни, че поетите през годината дългове, визирайки емисията облигации за общо 3,1 млрд. евро в три транша, са отишли за погасяване на задълженията, поети през 2014 г. във връзка с изплащане на гарантираните депозити на вложителите в КТБ, и за покриване на бюджетния дефицит през 2014 г. и 2015 г.

Той определи 2015 г. като предвидима и успешна след излизането от „сложната, динамична и осеяна с много проблеми 2014 г.“ 2016 г. пък описа със „стабилна“.

Горанов припомни и че в Бюджет 2016 г. е заложен допълнителен буфер в размер на 2 млрд. лв., който да бъде използван в случай на ликвидна криза или при нужда след резултатите от прегледа на качеството на банковите активи и стрес тестовете за системата.

Сумата е определена на база процент от общите активи на банковата система, отговори министърът на въпрос защо точно такъв е размерът на буфера и дали правителството няма нещо предвид.

„Нямам негативни очаквания“, каза Горанов. „Не очаквам сумата да бъде необходима, но съм длъжен да разчета тази сума. Държавата трябва да е подготвена.“

Емитирането на допълнителни 50 млн. евро на външния пазар през ноември Горанов обоснова с поисканите високи лихви по емисиите от вътрешния пазар и с появата на желаещ чужд инвеститор да закупи от 20-годишните ДЦК, като го е направил на „съвсем реални нива“.

След тази операция „вътрешният дългов пазар се нормализира и получаваме все по-добри и по-ниски лихвени нива по облигациите“, коментира Горанов. „Това, което искахме да покажем на вътрешния пазар, е, че не можем изцяло да зависим от него.“

Спекулациите, че Министерството на финансите е пласирало външния дълг при неизгодни условия, са неоснователни, защити се министърът.

„Нещо в посока подобряване структурата на бюджетите на силовите ведомства ще се случи. Ако не се случи, по естествен път темата отново ще дойде на дневен ред, без финансовият министър да я поставя“, каза Горанов във връзка с факта, че привилегиите за служителите на МВР остават, а не бяха премахнати, както се предлагаше преди приемането на Бюджет 2016 г. По негови думи въпросът „стои пред очите ни от отдавна“ и темата не е забравена.

Финансовият министър не очаква промени във формата на управление и не вижда причини за това.

„Твърде дребнаво беше на фона на залога за стабилността и перспективата на държавата това вричане и поставяне само на една карта на съдбата на държавата и нейното управление в момента. Безспорно съдебната реформа е много важна, тя трябва да продължи със законодателните промени, които се налагат под ниво Конституция, но в никакъв случай стабилността на държавата не бива да бъде залагана на карта заради нещо относително дребно на фона на всички други процеси", смята той.

Мигрантите струват на България „десетки милиони“. Така отговори Горанов на въпрос колко средства се изразходват по линия на мигрантската вълна, но добави, че, ако се отчетат разходите за изграждане на ограда по границата, дейността на институциите и други фактори, то сметката излиза около 70-80 млн. лв. годишно.

Раждането на деца никога не трябва да бъде обусловено от държавни трансфери, категоричен е още Горанов.

„Държавата дава много по отношение на платеното майчинство, както по отношение на продължителността, така и по отношение на социалните трансфери, които се правят за отглеждане на дете. Това са възможностите на бюджета. Те не са безкрайни, а размерът на сумите, които се отпускат, свързани с бременността, раждането и отглеждането на дете, са от порядъка на около 800 млн. лв. годишно“, каза той.

Горанов посочи, че условията на живот, спокойствието и предвидимостта в икономиката са по-важни от социалните трансфери за демографското развитие. Годините, в които държавата е вървяла добре, има ръст, независимо от размера на помощите. Обратно, колкото и да са големи трансферите, при криза и при нестабилност склонността на хората да раждат деца намалява, мотивира се финансовият министър.

„За мен броят на децата и отношението към тях не бива да зависи от социалните трансфери, в противен случай къде отива ценността на това да раждаш и отглеждаш дете заради естествените човешки стремления, а не заради някакви социални трансфери. И виждаме, че тези, които най-лошо отглеждат децата си, разчитат именно на тези трансфери“, каза още Горанов.

„Няма еднозначна теза дали това, което се прави през социалната политика, е най-доброто възможно по отношение на раждането и отглеждането на деца, защото виждаме, че точно с тези социални трансфери най-много се спекулира, и се раждат деца самоцелно, на които не се осигурява достатъчно качествен начин на живот“, допълни финансовият министър.