В предвижданията за размера на фискалния резерв и дълга има буфери, но не е вярно, че те са ненужни и не трябва да бъдат предвидени. Този коментар направи финансовият министър Владислав Горанов по време на второто четене на закона за бюджета в пленарната зала.
Така той отговори на критиките на опозицията, че плановете на правителството за резерва и дълга са прекалено разтегливо изчислявани. Горанов беше категоричен, че така ще бъде избегната ситуацията от 2014 година, когато фалитът на КТБ е поставил бюджета в "ликвидна криза".
Той посочи още, че през следващата година ще бъде направена оценка на качеството на активите на финансовата система - банки, застрахователни компании и пенсионни фондове, и допълни, че ликвидните буфери могат да послужат за покриване на нужди в тази насока.
"Необходимо е да предвидим ликвиден буфер, без да плашим обществото, ако недай Боже се наложи", посочи Горанов. Той изрази своя оптимизъм през следващата година да не бъде достигнат максималния размер на държавния дълг, заложен в проекта на бюджета за догодина - 5,3 млрд. лева.
Максималният размер на държавния дълг 26,6 млрд. лева към края на 2016 година, е записано в Бюджет 2016.
Депутатите не подкрепиха и искането на БСП - Лява България да не бъде теглен нов дълг през следващата година. Проектът на финансовото министерство предвижда, че средствата могат да бъдат използвани за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация, както и за извънредна държавна помощ за банки и кредитни институции.
В рамките на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари (за общо 8 млрд. евро) размерът на външния дълг, който може да бъде поеман от правителството догодина е 3,9 млрд. лева или тяхната равностойност в друга валута.
Искането на левите депутати да не бъде изтеглян дълг от външните пазари не беше подкрепено от депутатите.
Жельо Бойчев от БСП - Лява България предупреди, че с плановете на правителството за увеличаване на задълженията страната изпада в дългова криза. Той настоя и за повече информация какво се случва със заема, който държавата даде за фонда за гарантиране на влоговете, преди парламентът да "подпише празен чек" за ликвидна подкрепа на банките.
Янаки Стоилов пък посочи, че "евентуалните проблеми" на финансовата сфера не трябва да бъдат покривани с пари на данъкоплатците, а с парите на техните собственици. "От тази гледна точка ние оспорваме един такъв буфер", каза Стоилов и допълни, че дори и да има нужда от него, той трябва да бъде в по-малък размер.
Владислав Горанов обаче беше категоричен, че финансовите институции не са собственост на своите акционери, а на своите вложители и призова за отговорни дебати, за да не бъде всявано напрежение в обществото.
В бюджета за 2016 година е предвидено фискалният резерв да бъде поне 4,5 млрд. лева. При гласуването беше отхвърлено предложението на ДПС минималният размер на резерва да бъде увеличен до 5 млрд. лева.
За съфинансиране на финансирани от европейските фондове проекти, правителството ще може да води преговори и да изтегли заем от Банката за развитие на Съвета на Европа до 300 млн. евро. Подобен договор обаче трябва да получи ратификация от парламента.
Допълнително правителството ще може да тегли заем, който да бъде погасяван в рамките на бюджетната година, така че допустимият размер на дълга да не бъде надвишаван.
През 2016 година размерът на държавните гаранции ще бъдат максимум 215 млн. лева, които могат да бъдат използвани за новата газова връзка с Гърция.
Запазва се и размерът на държавната субсидия за партиите - 11 лева за всеки получен действителен глас. В залата беше отхвърлено предолжението на Патриотичния фронт субсидията да бъде намалена на 6 лева. Независимият депутат Велизар Енчев подкрепи идеята и посочи от парламентарната трибуна, че средният размер на партийната субсидия в ЕС е 2,50 евро, а в Германия - 1 евро на глас.
Депутатите продължават работата си по гласуване на Бюджет 2016. По-рано днес Народното събрание удължи работното си време до приемането на закона.
09:17 | 13.09.22 г.