fallback

Бюджетът на КЕВР няма да се повишава догодина

Въпреки предварително постигнатото съгласие между партиите за ръст на парите за контролни функции на регулатора предложението бе отхвърлено

16:09 | 02.12.15 г.

Бюджетът на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за следващата година няма да бъде увеличен. Парламентът отхвърли предложението за нарастване на бюджета на регулатора за 2016 година с 1,3 милиона лева. Предложението бе обсъдено от Народното събрание, което днес продължава да гласува текстове от законопроекта за Бюджет 2016.

Мартин Димитров от Реформаторския блок апелира за увеличение на бюджета с посочената сума, като изтъкна, че на енергийния регулатор се възлагат нов вид функции. „Поради липсата на контрол се стигна дотук в енергетиката“, каза той и заяви, че очакването КЕВР да поеме нови функции следва да бъде осигурено с финансиране.

КЕВР трябва да упражнява контрол върху енергийните дружества и това е в основата на постигнатото предварително съгласие от всички парламентарни групи, посочи Димитров. „По-силен контрол не става без бюджет“, заяви той.

От трибуната Димитров посочи, че след като всички искат КЕВР да не е само орган, който определя цени, следва да се осигури и необходимия като брой персонал. „КЕВР трябва да наеме нови служители и да се превърне в силен контролен орган, който да следи дружествата от сектора, за да не се товари НЕК с допълнителен дефицит“, каза депутатът.

Тези допълнителни средства ще се върнат като спестени разходи, допълни Димитров. Без повече контрол мерките няма да дадат ефект, каза още той. Идеята е допълнителните пари да отидат за експерти, които да осъществяват контролни функции, аргументира предложението той. И каза, че досега те са били много малко. Затова бюджетът ще иде за качествени експерти и за това те да контролират множеството дружества в сектор „Енергетика“. „Повечето контрол ще ни се отплати и ще ни спести милиони, които няма да изчезнат от енергетиката и то още през следващата година“, каза Димитров.

Менда Стоянова от ГЕРБ посочи обаче, че след като институция като Сметната палата успява да се справи с бюджета си, следва и КЕВР да го направи.

Таско Ерменков от левицата призова да се подкрепи предложението за увеличение на бюджета на регулатора, защото не става дума само за заплати, а за обем работа. Той изтъкна, че са увеличени обектите, които комисията трябва да регулира. „Ако искаме да имаме контрол над производителите на енергия, трябва да имаме специалисти, по-добри от тези в ЕРП-тата“, каза Ерменков, като посочи, че това изисква и съответното възнаграждение.

Валери Симеонов от ПФ също подкрепи ръста на средствата за регулатора, като посочи, че има нужда от хора, които да контролират заради установените злоупотреби.

В крайна сметка предложението на Делян Добрев и и други депутати от енергийната комисия не бе подкрепено от парламента. В отрицателен вот от БСП Жельо Бойчев и Драгомир Стойнев заявиха, че в този сектор са най-големите злоупотреби и попитаха за какво е тази комисия, ако не упражнява контрол.

Няма да бъде увеличен и бюджетът на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), решиха още депутатите. Ситуацията по дебатите на практика повтори тази от дебатите за КЕВР и опозицията не успя да убеди ГЕРБ в нуждата от 440 хиляди лева повече за ядрената агенция.

Таско Ерменков от БСП призова за увеличение на бюджета, като отбеляза, че на агенцията й предстоят редица важни лицензионни решения. Заплатите там сега били по 500 лева, което не кореспондира с бъдещето на ядрената енергетика. Той отбеляза, че става въпрос за увеличение на разходи за сметка на собствените й приходи, а не за дотация.

Валентин Николов от ГЕРБ също посочи нуждата от повече пари за АЯР, защото на агенцията й предстои издаване на лицензия за удължаване живота на пети и шести блок. Ядреният регулатор трябва да се произнесе в съзвучие с международните практики, което изисква и ресурс за експерти, каза той. Агенцията се произнася и за разрешения за линейните ускорители в болниците, които се откриват, напомни той и призова да се увеличи бюджетът, защото догодина е началото на лицензирането на пети блок.

Бюджетът на ДФ „Земеделие“ също остана без увеличение, след като народните представители отхвърлиха предложение за ръст на разходите с 60 милиона лева.

Вносителите от опозицията се мотивираха, че с допълнителните средства ДФ ще има възможност да компенсира земеделските производители при форсмажорни ситуации на пазара като руското ембарго. Предложението обаче не е прието.

Без дебати бяха приети бюджетите по вносител на Централната избирателна комисия, Комисията за финансов надзор, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Държавната комисия по сигурността на информацията.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:44 | 13.09.22 г.
fallback