К. Христов: Налице е бавен и мъчителен процес на възстановяване на икономиките

Прегледът на активите и стрес тестовете на банковата система, регулаторните промени и състоянието на вътрешната и външната макроикономическа среда. Това ще бъдат трите основни елемента, които ще влияят на българската банковата система през 2016 г. според подуправителя на Българска народна банка (БНБ), ръководещ управление „Емисионно“, Калин Христов.

„Това, което виждаме, е растеж в повечето страни от еврозоната. Въпросът е какъв тип растеж имаме, а не дали го има въобще“, започна изказването си Христов в рамките на конференцията „Банките и бизнесът“, организирана от в. Капитал. По думите му е налице бавен и мъчителен процес на възстановяване на икономиките на държавите от еврозоната, защото „той е движен от циклична фискална и парична политика, а не се движи от структурни промени“.

„Това възстановяване е крехко, неустойчиво, и не би могло да генерира по-силен импулс за банковата система“, каза членът на Управителния съвет на БНБ. Той смята, че има положителни процеси, които влияят върху развитието на икономиките, включително и на българската, но някои са с временен характер.

Калин Христов коментира и причините за наличието на бавен кредитен растеж въпреки ниските лихвени проценти.

„Ниските лихви не са генератор на кредитната активност. Това са склонността на домакинствата да заемат средства и нивото на тяхната задлъжнялост“, заяви банкерът. „По дефиниция ниското търсене не е нещо лошо“. Според Христов ниските лихвени нива могат да принудят някои банки да откажат отдаването на кредити, защото заемът би бил отпуснат при прекалено ниска цена за сметка на кредитния риск. 

Анкетата на БНБ, провеждана сред банките относно търсенето и предлагането на кредити, показва, че търсенето в България се ускорява малко по-бързо в сравнение с търсенето на кредити в еврозоната. Христов оцени, че този процес ще продължи и през 2016 г. Той анализира, че се засилва търсенето най-вече на краткосрочен кредит в корпоративния сектор и на потребителски заеми от страна на домакинствата за сметка на ипотечните кредити.

По отношение на лихвите подуправителят на управление „Емисионно“ заяви, че влияние върху ставките сега има и през 2016 г. ще има паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) чрез въвеждането на отрицателни депозитни лихви и масираното изкупуване на активи. А като рискове от курса на монетарната политика в еврозоната посочи диспропорционалното поскъпване на изкупуваните ценни книжа, което създава потенциал за преоценки на книжата в бъдеще.

„Ефектът е видим и в застрахователната и пенсионната индустрия“, продължи Христов, като се спря основно на ефектите за банковия сектор, а именно – че в резултат на политиката на ЕЦБ е изчезнал междубанковият пазар в Европа.

„Той се премества в баланса на ЕЦБ“, каза още той. „Оборотите на междубанковия пазар у нас са нулеви. В средносрочен хоризонт, когато се очаква нормализация на лихвите, влиянието на този фактор ще е силно.“

Христов прогнозира допълнително увеличаване на количествените улеснения в еврозоната и по-конкретно - допълнително намаляване на депозитната лихва, която на практика е отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките в еврозоната, до -0,4% през декември 2015 г. „При отрицателни краткосрочни лихвени проценти управлението на финансовата система е по-трудно“, заяви в тази връзка членът на УС на БНБ.

Поради тази причина са ниски и лихвените проценти по депозитите у нас. Христов очаква, че понижението им ще продължи и през 2016 г. основно заради външния импулс, който създава ЕЦБ. Конкретната му прогноза е за спад със 70 пр. пункта. Ниските лихви по депозитите ще намаляват и склонността за спестяване в икономиката.

„Лихвите по депозити ще бъдат близки до нулата, но не виждам въвеждането на отрицателни лихви за домакинствата“, каза Христов и добави, че по текущите сметки на фирмите в други страни вече има отрицателни лихви.

Ефектът от паричната политика на ЕЦБ доведе до по-умерен спад на лихвите по кредитите в сравнение с този по депозитите. Цялото понижение не се пренесе, но потисна лихвения марж на банките, коментира още Христов.

„След 2016 г. ЕЦБ и банките ще трябва да помислят за други фактори, които да стимулират печалбите“, допълни той.

Централният банкер оцени и че по-ниските лихвени проценти водят до стабилизиране на нивото на необслужваните кредити и нивото на провизиите, което влияе положително на печалбата на банковата система у нас, тъй като се спестяват лихвени разходи. Христов прогнозира по-високо ниво на провизиране през последното тримесечие на 2015 г., което да намали печалбата на сектора, но тя вече е по-голяма от тази за 2014 г.

Калин Христов сподели мнението, че разходите за Фонда за преструктуриране на банки, които трезорите трябва да направят, ще окажат лек натиск върху банките, тъй като секторът ще трябва да внесе около 82 млн. лв.

Ръководителят на управление „Емисионно“, което отговаря за валутния борд, коментира още, че свръхликвидността в системата ще създава тежест за банките от гледна точка на нейното управление и търсенето на по-високодоходни активи.

Що се касае до Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници – БНБ възнамерява да създаде единен стандарт за плановете за възстановяване на банките, които самите те трябва да съставят. Това е първата стъпка на плановете за преструктуриране, които ще се изготвят през 2016 г.

До края на годината централната банка трябва да издаде наредба, която ще промени формирането на индивидуалните вноски на банките във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, вграждайки модел за риск на кредитните институциите. Промяната е свързана с евродирективата в тази насока.

Що се касае до предстоящите проверки на качеството на банковите активи и стрес тестовете, Христов оцени, че те не са стандартен надзорен инструмент, но все повече се стандартизират.

Той припомни, че и сега се прави преглед на активите при проверки на място от централната банка, например, но добави, че „сега мащабът е различен, всички банки се гледат в един и същ момент, ползва се външна помощ, което увеличава доверието“.

„Не е задължително да има причинно-следствена връзка, но повечето прегледи водят до забавяне на кредитния растеж. Фокусът на банката се измества върху управление на вече акумулирания кредитен риск, а не върху новия кредитен риск в баланса“, заяви Христов по отношение на очакваните ефекти върху търсенето на кредити. Според него упражнението няма да има съществени ефекти върху търсенето и предлагането на заемен ресурс у нас.

„Разходите за прегледите биха се пренесли върху цената на кредита, но външният импулс ще бъде с по-силен ефект“, коментира Христов очакваното отражение на разходите на банките за прегледа и стрес тестовете, но сподели, че разходите няма да се пренесат върху лихвите по кредитите. Христов е категоричен, че те ще продължат да намаляват заради политиката на ЕЦБ.