В Бюджет 2016 мерките за икономически растеж са оскъдни, а за възраждането на индустрията – липсват. Няма и ясна визия за приоритетите в индустриалната политика. Това са само част от критиките, които отправи КНСБ в свое становище по проекта за бюджет за следващата година.
Според синдикатите съществено увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) на България може да бъде постигнати само със „смели мерки за увеличаване на потреблението, ръст на износа и стимулиране на инвестиционната активност“, е записано още в документа.
Със своето становище от КНСБ посочват, че липсват още мерки за оздравяване на енергийния сектор, държавния жп сектор и „Български пощи“. По отношение на дълговете на Националната електрическа компания (НЕК) не са компенсирани разходите на държавната компания от грешни политики – АЕЦ „Белене“ или хидровъзела „Цанков камък“.
Не са предвидени и допълнителни средства за подкрепа на уязвими потребители при поскъпване на електроенергията от либерализацията на пазара.
КНСБ се обявяват против замразяването на заплатите в повечето бюджетно финансирани дейности и като цяло слабата социална компонента в бюджета. От организацията са категорични, че осигурителните доходи са подценени на фона на увеличаването на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход, планирания икономически растеж и спада на безработицата. Осигурителните приходи могат да бъдат завишени с поне 150 млн. лева, сочат още изчисленията.
Правителството не предвижда и през 2016 година цялостен модел за семейното подоходно облагане, отказва и стъпки за въвеждане на прогресивно подоходно облагане, каквито предложения е направил синдикатът.
Има посочени и критики относно структурата на приходите в бюджета – 78,8% са данъчно-осигурителните приходи. От тях 51% са от косвените данъци. Разходната част пък ще намалява в периода до 2018 година, което от синдиката се тълкува като намаление на ролята на държавата в преразпределението на средствата и дефицити в социалната политика на правителството.
От КНСБ са категорични, че въпреки предвиденото увеличаване на дълга, България е една от държавите в ЕС с най-ниски нива на държавен дълг. Синдикатът обаче критикува начина, по който ще се използват привлечените средства и настоява те да бъдат разходвани за инвестиции в икономически сектори и първоначално – с приоритет за енергетиката.
Предвидените 73 млн. лева в плановете на финансовото министерство по политики за пазара на труда се определят от КНСБ като недостатъчни. Тяхното предложение е за удвояване на средствата, за да могат да бъдат реализирани програми и мерки за обучение, заетост, стаж на младежи и продължително безработни лица и други мерки.
Синдикалната организация предлага още и увеличаването на минималния осигурителен доход с темпа на растеж на минималната работна заплата (с 10,5%) до размер от 2 860 лева през 2016 г., минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да се установи на 450 лева, а за земеделските производители – 300 лева.
12:06 | 12.09.22 г.