ИПИ: Въпреки ръста на икономиката България потъва в спиралата на дефицитите

Текущата 2015 г. донесе добри новини за приходите в бюджета, които се очаква да бъдат с над 800 млн. лв. повече спрямо заложените. Въпреки това с предложената нова актуализация на бюджета се предвиждат нови разходи за близо 900 млн. лв. и в крайна сметка по-голям дефицит от заложеното в закона, коментират икономистите  на Института за пазарна икономика (ИПИ), който представи днес алтернативен бюджет без дефицит за 2016 г.

В проекта са заложени две цели - елиминиране на  хроничните дефицити в бюджета, които според икономистите от института са резултат от популистки харчове, нежелание за реформи и лесни актуализации в последните години, както и реализиране на неизбежната реформа в сектор "Правосъдие и вътрешен ред".

Анализаторите отбелязват, че в периода 2013-2015 г. страната премина през тежка политическа криза, която се отрази негативно на публичните финанси. Бюджетът беше „изпуснат“ както през 2013 г., така и през 2014 г., което върна прекомерния дефицит в публичните финанси и покачи държавния дълг, информират от ИПИ.

Популистките харчове и нежеланието за реформи направиха така, че в година с изненадващо високи приходи (2015 г.), държавната хазна ще приключи на по-голям минус от първоначално заложеното, заявяват те.

Общият бюджетен дефицит за периода 2013-2015 г. е около 7,4 млрд. лв., по изчисления на ИПИ. За сравнение, в периода 2009-2012 г., който обхваща голямата рецесия и последвалото възстановяване, общият бюджетен дефицит е 5,3 млрд. лв. Въпреки ръста на икономиката и новите работни места България потъна в спиралата на дефицитите и новите дългове в публичните финанси, допълват анализаторите.

Според тях средносрочната фискална рамка на правителството за периода 2016-2018 г. не е достатъчно амбициозна и страда от сериозен недостиг на достоверност - всяка година се задава план за консолидация, докато в крайна сметка балансите се влошават. Дефицитното харчене и трупането на нови дългове е на път да се превърне в зависимост.

Представеният алтернативен бюджет на ИПИ поставя фокус върху бюджета на съдебната власт и промените в бюджета на МВР. Ключови промени се разписват в здравното и пенсионно осигуряване. Акценти от Алтернативен бюджет 2016:

Данъчни промени: премахване на данък „дивидент” (сега 5%),данък „лихва” (сега 8%) и други неефективни данъци (например данъка върху наследствата).

Икономистите предлагат още намаляване на данъка върху ЕТ до 10% (сега 15%); ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма; спазване на стария акцизен календар; финансова децентрализация - прехвърляне на 1/5 от подоходния данък към общините. Общият ефект според тях е неутрален. 

Те настояват за свиване на текущите харчове и по-активно управление на публичната собственост – оптимизиране на текущите разходи с 10% спрямо планираното; ограничаване на субсидиите от бюджета, в т.ч. националните плащания в земеделието; приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, „Български пощи”), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на "мъртвия" публичен капитал. Общият ефект от предложените промени е близо 1,4 млрд. лв., без приходите от приватизация.

Промени в бюджета на МВР - дългосрочна реформа, ограничаване на привилегиите и оптимизация на персонала с цел повече инвестиции и по-добри условия на труд. Реформата е неутрална към бюджета на ведомството за 2016 г., но намалява натиска върху бюджета в средносрочен план, твърдят икономистите.

Съдебна реформа - нова съдебна карта и оптимизация на структурите на база анализ на натовареността, без да се ограничава достъпът до правосъдие; премахване на незаетите щатни бройки и закриване на нисконатоварени съдилища; рационализация и прозрачност на бюджетния процес. Предложените промени са неутрални спрямо бюджета на съдебната власт за 2016 г., но водят до повече ефективност в средносрочен план.

Осигурителна реформа - отказ от планираното покачване на осигурителните вноски за пенсия и постепенно засилване ролята на личните спестявания; отпадане на възможността за отказ от спестявания и прехвърлянето им към солидарната система; разбиване на монопола на НЗОК и насочване на част от здравноосигурителната вноска към частен здравен фонд (например 2 процентни пункта); отказ от административното увеличение на минималните осигурителни прагове и тяхното премахване в средносрочен план.

Едно от най-интересните изчисления, които ИПИ традиционно публикува, е за предвижданията за харчене на парите на данъкоплатците през следващата година, анализира Infograf.bg. През 2016 г. всеки данъкоплатец ще трябва да плати средно по 4 857 лв. Сумата е условна и се получава, като разделим разходите по консолидираната фискална програма на броя на цялото население в страната. Причината е, че поради данъчната система у нас (най-вече по линия на ДДС) всеки гражданин е на практика данъкоплатец. Разбира се, някои групи от населението (като например работещите, които се осигуряват на реалните си доходи) ще поемат огромната част от тази тежест. Детайлната разбивка вижте в графиката: