Парите от актуализацията на бюджета за тази година трябва да послужат за реформи в редица сектори, за да може веднъж завинаги да се приключи с промяната там. Това мнение застъпи старши икономистът в Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов в интервю за Дориана Ранкова за предаването InvestBook на Bloomberg TV Bulgaria.
„Нека минат новият Закон за еврофондовете и промените в новата структура на МВР. Според мен МВР е тотално недисциплинирана структура. От гледна точка на бюджета те (министерството, б. ред.) не могат да се вместят никога в бюджета, защото не се реформират. Нека най-сетне да се стигне до реформа, да се платят повече пари наведнъж, но това да е еднократно“, заяви Ангелов.
По думите му основната причина за актуализацията и за емитирането на дълг са европейските фондове, тъй като сега приключва програмният период, а всички изпълними проекти са забавени.
„Последните дни преди крайния срок приключват всички проекти наведнъж. Най-вероятно Европейската комисия няма да възстанови парите през тази година, а през следващата. И най-вероятно трябва държавата да плати сумите по проектите“, изтъкна икономистът. Въпреки това обаче част от сумите са корекции, които няма да бъдат възстановени.
Ангелов изрази съмнението си по отношение на най-сериозния източник на приходи в бюджета за следващата година – 600 млн. лева от концесията на Летище София.
„От там идва основният риск да не се реализира бюджетът, защото концесията не е сигурна. Данъчните приходи не са заложени с голям растеж. Те са подценени в някакъв смисъл и то правилно, защото дефлацията отново се засилва, не само в България, но и в еврозоната. Нормално е да се заложат по-ниски приходи и след това да се преизпълнят. Но стои въпросът дали може да се направи концесия за една година и да се вземат толкова пари, като се има предвид, че печалбата на летището е в размер на 5 млн. лева“, отбеляза още Ангелов.
Припомняме, че в проектобюджета за 2016 г. е записано, че прогнозните приходи от концесии догодина ще са общо 705.2 млн. лв., в които влиза и еднократното възнаграждение за летище София. Не е ясно за какво ще иде сумата, след като в проектобюджета за 2016 г. е вмъкнат текст, който отменя задължението парите от концесии да отиват в Сребърния фонд, който се трупа за покриване на дефицита на Националния осигурителен институт.
И макар че според него реално няма увеличение на дълговете, защото емитирането им ще расте с темпа на увеличение на брутния вътрешен продукт, „най-добре е обаче да започне да намалява. Мисля си, че трябва да направим една малка стъпка за намаляване на дефицита, за да е по-нисък дългът и да се повиши доверието към фискалната политика“, поясни още икономистът.
„Макрорамката, която финансовият министър предлага, трябва да бъде поощрена. България отива към нисък бюджетен дефицит, с близо процентен пункт по-нисък от разрешените от ЕК нива, има затегната финансова дисциплина“, заяви пред Ивайло Лаков в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Гроздан Караджов от Реформаторския блок.
"Безработицата продължава да намалява, все пак нещо в икономиката расте и поглъща тази работна ръка. Остава да се направят фини настройки – кои са приоритетите, какво искаме да постигнем с тези харчове, които правим от името на народа", каза още Караджов.
Според него бюджетът в голяма степен повтаря предишните бюджети. „Аз не виждам обаче основните приоритети. Чух финансовият министър, че е за образованието, но виждам, че има символично увеличение. Това, че се увеличават парите за най-ощетеното съсловие от държавните служители, ме радва, но повече ще ме радва да има някакви конкретни приоритети“, добави депутатът от РБ.
По думите му има скъсана връзка в изпълнителната власт между тези, които правят бюджета, и министрите по ресори – в случая между финансовия министър и министъра на образованието.
„България е в глад на професионалисти от средното ниво. Едва сега се предвижда ускорено професионално образование. България е на последно място в ЕС по влизане на младите на пазара на труда и на първо място по висшисти, които работят не по специалността си. 50% от завършващите висше образование са от хуманитарни специалности, а това не е добре за бизнеса, който търси и други специалисти“, категоричен е Караджов.