Над 2000 години след като древните траки са изработили своите изискани златни бижута в България, стотици хора отново гребат нейните реки с надеждата да станат богати в най-бедната страна в ЕС, пише в свой анализ AFP.
Около десетина мъже и една жена са влезли до колене във водите на река Тунджа в централната част на България. Наведени над своите зелени тигани, те старателно измиват чакъла и търсят песъчинки благороден метал, пише агенцията.
„Това място би трябвало да е богато, щом траките са го избрали за своя столица“, каза 59-годишната Милка Ганева, докато сортира камъни със съпруга си в близост до язовир Копринка.
„Златото винаги е било там. Не е случайно, че регионът, в който се намира България, е люлката на тракийската цивилизация“, казва ръководителят на сдружението Кирил Стаменов, добавяйки, че „блясъкът на златото“ сега „привлича хора от всички сфери на живота, особено в бедната страна“.
Потопени под водите на гигантския язовир, построен по времето на комунизма, са руините на древната столица на тракийската цивилизация Севтополис, известна със своите златни бижута и други сложни предмети, изработени от изобилните богатства на реките.
Около 1500 българи в момента практикуват златотърсачество, официално от 2009 г., и дори имат собствена асоциация.
07:49 | 14.09.22 г.
Русия по време на война: Доходите растат, пенсиите спадат 
Румъния ще закрие над 30 сухопътни гранични пункта 
Идеалната салата за леко хапване след коледното угощение 
Десет месеца без следа от Ивана от Дупница 
Централна емисия 
Развиващите се пазари трудно ще преглътнат „повече късмет догодина“ 
Мъск и Тръмп могат да премахнат потребителските защити 
Иран прави първи стъпки за облекчаване на широките забрани за социални медии 
Китай се въздържа от намаляване на лихвите - пази муниции за бъдещ натиск 
Уолстрийт е раздвоен: Ще видим ли първото от години намаление на лихвите в Турция 
Honda ще брани колите си от плъхове с... тиксо 
Toyota чупи рекорди по продажби въпреки срива на производството 
Eксперти: Редките метали за електромобили са на изчерпване! 
Новият Dodge Charger идва в Европа 
Как Сусуму Мицуока сбъдна мечтата си 
Сръбските студенти продължават протеста си срещу Вучич 
Какво се случва с организма ни по време на празниците? 
Съпругата на Башар Асад умира, шансовете й да пребори левкимията са 50/50 
Огромен пожар пламна в Бургас 
Силяновска: Въпросът "ще променяте ли конституцията" ме обижда 
преди 9 години "демафитиозираш въгледобива" - половината е в Ковачки, другата на КНСБ/Подкрепа (като Тренчев е известен с приятелството си с него). Е как да не го искам :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години И след като ползата е нулева, по-добре е хората директно да контролират добива върху земята си, където още няма "открития" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Единственото ми изказване за урана е, че Бухово е открит от немците преди войната. Знам ли де факто може и да е някой българин. Другото, което не съм казал ясно е, че са много непроучените места за мед и злато, да не говорим за нефт и газ, в страната, въпреки че са известни дори и от университетски проучвания много предполагаеми залежи. Не съм съгласен, че всичко е проучено и се знае. А сега ти сравнявай с Мариците или Дънди /които в Челопеч поне обърнаха еко катастрофата/: 1. Мините плащат концесия де факто нула /щото никога нямат пари/2. Държавата им е гарантирала цена между два и три пъти по-висока от международната /и всичко това се влачи накрая по веригата и до цената на тока/, за да имали приходи за инвестиции3. Изискват ти няколко заплати да те приемат на работаЕ да "концесионерът" се казва КНСБ, но какво значение има, можеше да е Ковачки или Дънди. Така, че нито "държавният", нито "частният" добив в момента носят обществени ползи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Пич, изказването ти за урана е доста самонадеяно. Също и за сондажите. Ако малко си в час по темата, щеше да си чувал за добива на уран чрез извличането му посредством сондажи и напомпване на киселина, която впоследствие се извлича. Дооста разпространен метод за добив, примерно в тракийската равнина. Практикувал се е и по съветска технология, няма нищо общо с германците. Твърдението, че мини МИ били мафиотизиране е поредната ти дивотия. За справка - виж сравнението между мафиотизирания (по твоята логика) държавен ТЕЦ МИ-2 и немафиотизираните демократични американски ТЕЦ-ове. Вероятно целиш да демафиотизираш въгледобива, вследствие на което да почнем да получаваме за него същата голяма 0-ла, както от *** от Дънди. Във една Норвегия например, природните богатства и печалбите от тях са изцяло собственост на държавата и обществото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не съм продал и един грам от добитото от мен злато, така че може и да си прав. Пазя си го като спомен от едно цяло лято прекарано в копане и промиване на злато :) Ще го закарам някой ден на специалист да го види точно колко карата е. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Тогава по някакъв план са извършени хиляди сондажи на малка дълбочина и вземане на проби. Много проби от почвата и водата. Не си ли чул че на доста места в България водите имат слаба радиоактивност? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Дъндито е с около 4 грама на тон в Крумовград, но под 1 грам на тон надали някъде е рентабилно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Смятай щом са ги оставили за бакшиш за търсене на вода /в повечето случаи нямаш нужда от сондаж от повече от 10 метра/ за каква техника е ставало дума. А от моите обиколки от селата съм останал с впечатление, че всеки знае къде се е добивало някога /като много често става дума за преди 60те/ и къде е имало рудник /пак някакъв "древен"/ отколкото да са виждали модерна сонда. А където е текло, пак ще текне ... с малко по-съвременна техника отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години По-долу коментирате рентабилноста за добив от природатаВ старите учебници - ХТИ Технология на металургията на благородните метали пише че е рентабилна преработката на руди (промишлено разбира се) със съдържание над 0,1 гр./тон.Това са били сметките 60-те години на миналия век - сега технологиите са други, но по-важното е че цената на Златото доста скочи от тогава, та предполагам сега тази граница (0,1 гр/тон) е доста по-ниска, нещо като 0,05 гр./тон отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ОК - разбрахме се :)Купелажа за който пиша е доста тежък анализ и отнема почти цял денСега има по-съвременни методи някакви спектрометри - в Райфайзен имат такъв, прилича на копирана машина. Слага се пробичка и след 2-3 минути ти дава точния състав - примено Злато 917, Сребро 45, Мед 15 и т.н. Даже и платина съм виждал впроби. Апарата е доста скъп, но предполагам това което са ти тествали в "реномирана европейска лаборатория" е тествано по този начин :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар