Дянков: 2% дефицит за 2016 г. е твърде висок

Политиката на малки дефицити ще доведе до ръст на данъците, смята бившият финансов министър

Заложеният от правителството бюджетен дефицит от 2% от БВП за 2016 г. (колкото предвижда проектобюджетът - б.р.) е твърде висок по мнението на бившия финансов министър Симеон Дянков.

„ Аз бих се стремял да го намаля до 1%, така че през 2017 г. правителството да се цели в балансиран бюджет", заяви финансистът в предаването Boom&Bust на Bloomberg TV Bulgaria.

„От една страна, може да се каже, че в сравнение с близо 6% дефицит (5,8% дефицит за 2014 г. - б.р.), 2% изглежда като много голямо подобрение“, признава той. „Но всъщност не е, ако се вземе 2012 г., когато дефицитът бе под половин процент. И като се има предвид, че европейските страни вървят много по-добре през 2013 - 2016 г., отколкото преди това".

В разговора си с Владимир Сиркаров и Кузман Илиев Дянков посочва, че България може да види за пример Португалия.

„Тя преди кризата в еврозоната водеше политика на малки дефицити. В момента, когато имаше по-голямо напрежение в европейските икономики, икономиката на Португалия рухна. Нещо подобно може да се случи и с България през следващите няколко години".

Според бившия финансов министър политиката на малки дефицити ще доведе до ръст на данъците. „Като гледам как върви фискалната политика, увеличението на данъците е неизбежно“, смята той.

Дянков коментира и последните данни и притесненията си за имиджа на страната като първенец по фискална дисциплина.

„За три години успяхме от отличници да се превърнем в една от най-лошите държави от гледна точка на фискална дисциплина в ЕС, дано да е за кратко", каза той. По думите му макар дефицитът за 2014 г. да е свързан с еднократен ефект (изплащането на депозитите в КТБ - б.р.), това, което не е еднократно, е, че се увеличава близо два пъти и външният дълг - от 16% през 2008 г. до близо 28% в края на миналата година.

"Този дълг ще продължи да тежи, по него ще се плащат лихви. Така че аз не бих казал, че това е еднократно явление, или, ако е еднократно явление, то води доста по-дългосрочни и по-негативни последици“, поясни той.

Повече вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria!