Не очаквам Европейската комисия да открие процедура по свръхдефицит срещу България, заяви министърът на финансите Владислав Горанов по повод ревизираните данни на Националния статистически институт, според които през 2014 г. бюджетният дефицит е бил 5,8% от БВП на страната.
Ревизията се наложи, тъй като Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) беше е включен в сектор „Държавно управление“ за целите на статистиката и така средствата, които разходвал след фалита на КТБ, влязоха в пресмятането на дефицита.
Днес Горанов обясни, че е имало индикации от страна на Евростат, че по аналог на практиката в Естония и Португалия ще бъде сменен подходът за класифицирането на ФГВБ.
„Водихме задълбочен дебат дали като цяло един фонд, който се формира от вноски на бизнеса и неговото управление и не зависи пряко от правителството, трябва да бъде класифициран като операции на правителството. В крайна сметка Евростат прецени и по аналогия с други европейски държави включи разходите на този ФГВБ в сектор „Държавно управление“, каза той.
„ЕК още в края на миналата година имаше основание да започне процедура за свръхдефицит на база отчета за консолидираната фискална програма за 2014 г. Още тогава с ЕК коментирахме, че кризата в банковата система, заради случая с фалита на КТБ, е с еднократен ефект и не се налага да се влиза в такава процедура. Ние поехме ангажименти за слизане под референтната стойност и виждате, че за първите девет месеца на 2015 г. отчитаме превишение на приходите над разходите“, каза министърът.
„Не очаквам ЕК да открие процедура по свръхдефицит. За съжаление се очертава влияние на кризата от случилото се с тази банка през миналата година. Сега можем да отчетем стабилизиране на политическата, банковата и бюджетната система през 2015 г. Надявам се никога повече да нямаме такива теми“, заяви Горанов.
Той очаква планираната за догодина оценка на качеството на активите на българските банки да затвори темата за състоянието на финансовата система.
На въпрос дали ще има коледни добавки за пенсионерите Горанов повтори позицията си, че за целта са необходими около 50 млн. лв., за да бъдат подпомогнати пенсионерите с доход до 300 лв.
„В началото на ноември ще има окончателна яснота. Както върви изпълнението на приходната част на бюджета, това е един реалистичен сценарий. Това са ни намеренията и няма никаква пречка те да бъдат реализирани“, беше категоричен министърът на финансите.
Относно предложения от здравното министерство проект за въвеждане на "Данък обществено здраве" той каза, че не е виждал проекта.
Според него ако нищо не се събере от този данък, законът ще е постигнал целите си – да изхвърли от пазара това, което по медицински стандарти се счита за вредно. Храните с определени доказано вредни съставки трябва да бъдат ограничени като консумация и предлагане, особено към децата, но трябва да се внимава да не се манипулира пазарът, допълни Горанов.
Темата с фалитите на хранителни фирми заради данъка по думите му е „малко пресилена“.