Министерският съвет (МС) одобри промените в няколко данъчни закона. Чрез тях се приема нов процес на нотификация на данъчната мярка, представляваща държавна помощ за регионално развитие, поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти, за намаляване на размера на плащанията в брой от 15 хил. на 5 хил. лв. и още няколко други промени.
Първо, с изменението на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се хармонизира и привежда в съответствие националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане.
В законопроекта се предлага промяна за изменение и допълнение на ЗКПО, свързана с необходимостта от транспониране на европейски директиви относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки. Предложена е и промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“, става ясно още от взетите решения на проведеното днес заседание на МС.
Предстои да се приведат в съответствие с правото на Европейския съюз текстовете на закона, наложени в процеса на нотификация на данъчната мярка, представляваща държавна помощ за регионално развитие. Схемата ще може да се прилага за 2015 г. в случай, че лицата подадат формуляр за кандидатстване в срок от 1 януари 2016 г. до 29 февруари 2016 г. и е налице одобрение от страна на Българската агенция за инвестиции до 31 март 2016 г. При подаване на формуляра за кандидатстване за прилагане на данъчното облекчение за 2015 г. ще се прилага списъкът на общините с равнище на безработица с или над 25% по-високо от средното за страната за 2014 г.
В преходните и заключителни разпоредби на проекта за изменение на ЗКПО се включват и промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
В ЗДДФЛ е предложена промяна, съгласно която се предоставя възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях. Също така е предвидена промяна, съгласно която се въвежда ред за авансово облагане на доходите от други източници. Предвидена е възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване за всички доходи, които се вземат предвид при определянето на окончателния размер на осигурителния доход с цел максимално хармонизиране на данъчния закон с осигурителното законодателство, както и предотвратяването на противоречива практика по прилагането на законовите разпоредби.
В ЗМДТ се предлага промяна в чл. 10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти. Промяната остава въпреки изразеното недоволство в публичното пространство. Но пък отпада предложението общините да могат да налагат до 2% данък върху доходите на лицата по постоянен адрес.
Предложена е още промяна, съгласно която за сградите, обновени с публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, да не се прилага данъчното облекчение за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за срок от 3 до 10 г.
Направено е и предложение данъкът върху недвижимите имоти, придобити след крайния срок за плащане на втората вноска – 31 октомври на текущата година, да се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота. Със законопроекта се прецизира разпоредбата в чл. 71а относно освобождаване от такса за битови отпадъци на храмовете, молитвените домове и манастирите, и на поземлените имоти, върху които са построени, собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, като освобождаването от такса е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, която не е свързана с пряката им богослужебна дейност.
Предвижда се въвеждането на административнонаказателна разпоредба, съгласно която при непредоставяне на ежедневна информация от общините на Министерството на финансите по електронен път, да се налага санкция на кмета на съответната община от министъра на финансите. Непредоставянето на информация от общините води до нарушаване на функционирането на Националната база данни за местни данъци и такси, посочват от правителствената пресслужба.
В ДОПК се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по ЗМДТ да могат да се установяват с акт за установяване на задължението както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на базата на данни от регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Промяната е във връзка с въведения от 1 януари 2015 г. нов режим по отношение декларирането и определянето на данъка върху превозните средства.
С проекта се предлага удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в максимално допустимия времеви обхват, съгласно разпоредбата на член 199а от ДДС Директивата – 31 декември 2018 година.
В ЗДДС се предлагат промени в резултат на промени в европейското законодателство и вследствие на констатирани несъответствия с правото на ЕС и с цел единното прилагане, при съобразяване с практиката на Съда на ЕС.
Като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител е предложено да бъде отменен режимът по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази, т.е. те да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговския обект. Предвиден е 6-месечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС.
Въвежда се задължение регистрирано лице, което възнамерява да използва превозни средства и вещни права върху тях с данъчна основа при придобиването над 5 хил. лв. или недвижими вещи и вещни права върху тях, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, освен за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за разпределение на направените преки разходи по методика, която отговаря на предназначението на стоката.
Предвижда се декларацията да се подава по електронен път при условията и по реда на ДОПК в НАП преди започване на използването на стоката за цели, различни от икономическата дейност на лицето. Министърът на финансите ще определя методиката за разпределение на направените преките разходи, уточняват от правителствената пресслужба.
В Закона за ограничаване на плащанията в брой пък припомняме, че се предлага нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 15 хил. лв. на 5 хил. лв. като мярка за ограничаване на сивата икономика. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5 хил. лв. по курса на Българска народна банка в деня на плащането.