„Фонд „Научни изследвания“ не е управляван ефективно и не е изпълнил основната си функция - развитие на науката в полза на икономиката. Това твърди Сметната палата, която публикува доклад за извършения одит на Националната стратегия за научни изследвания. Проверката е обхванала периода от 1 август 2011 г. до 31 декември 2014 г.
Основният извод е, че поради пропуски структурите на образователното министерство не са осигурили ефективното изпълнение на Стратегията. Така няма гаранция за постигането на стратегическата цел: българската наука да стане фактор за развитието на икономика, базирана на знание и иновации.
Неефективното управление на Фонда като основен финансов инструмент за насърчаване на научните изследвания не осигурява резултатност на научно изследователската дейност, концентрация на ресурси в приоритетните области на научните изследвания, ефективно използване на националните и европейски фондове, казват одиторите.
Те отчитат, че в Плана за действие за периода 2011-2013 г. към Националната стратегия са включени мерките и част от предвидените в нея инструменти за изпълнение с общ бюджет над половин милиард лева. От тях 190 млн. лв. са за мерките, изпълнявани от водещите институции - Министерството на образованието и науката (МОН) и Фонд „Научни изследвания“.
Усвоени са 64,5 на сто от планираните средства.
От общия бюджет 355 млн. лв. са предвидени за мерки от Министерството на икономиката, което е извън обхвата на настоящия одит, уточняват проверяващите.
Само 6 на сто е делът на финансирането със средства от структурните фондове на Европейския съюз. Това е една от причините за неблагоприятния финансов профил на България за разходите за научна дейност.
Темпът на нарастване на разходите за научноизследователска дейност като процент от БВП не гарантира изпълнението на заложената цел в Националната програма за реформи България 2020 - достигане на 1,5 на сто на разходите от БВП до 2020 г.
Дейността на Фонд „Научни изследвания“ е осъществявана при липса на координация с други финансиращи институции и не са създадени условия за повишаване на ефективността при финансирането на научноизследователската дейност, правят извод авторите на доклада.
Те съобщават още, че координацията по рамковите програми на ЕС и финансирането на проекти по тях не е ефективна и не подпомага интегрирането на българската наука в европейското изследователско пространство.
Не са предприети действия за разширяване на двустранното сътрудничество на България с по-голям брой държави. Това ограничава обмена на знания чрез реализирането на проекти и ползването на съвременни научни инфраструктури от българските учени.
Липсата на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност не създава благоприятна среда за оценка на научната дейност.
Отчитат се и още слабости. Регистърът за научна дейност в България се води и поддържа на национално ниво от МОН. През одитирания период това не е ставало адекватно, поради което и регистърът не показва реалното състояние на българските ресурси в областта на научните изследвания.
Липсва вътрешен ред, което създава риск относно пълнотата, съхраняването на документацията и осигуряването на база данни за отчитане на изпълнението на мерките по Националната стратегия.
Министерството на образованието и науката и Фонд „Научни изследвания“ не са правили инвентаризация на научното оборудване, закупувано от бенефициентите по финансираните проекти. Липсват регистри за неговата реализация и отчитане. Не са създадени условия за ефективно използване на материалната база от научно оборудване и съществува риск от двойно финансиране на дейности в одобрените проекти.
Липсва информационна осигуреност на управляваните проекти по проведените от Фонд „Научни изследвания“ конкурси за научни изследвания. Това лишава от прозрачност разходването на средствата за научна дейност и не осигурява условия да се следи цялостното им състояние и постигнатите от тях резултати. Проведени са само две конкурсни процедури.
В края на одитирания период е създаден Национален съвет за наука и иновации за подпомагане на министъра на образованието и науката при провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания, но не са осигурени възможности за неговото ефективно функциониране.
Сметната палата дава на министъра на образованието и науката 21 препоръки за подобряване на дейността, на управителя на Фонд научни изследвания - 4 препоръки и на председателя на Българската академия на науките - 2 препоръки.
„Много са нашите негативни констатации, за съжаление те са в сфера, към която всички имаме големи очаквания, защото без силни научни изследвания, без силни иновации, няма как да бъде постигнат просперитет на нацията“, коментира председателят на Сметната палата Цветан Цветков.