Необслужваните бързи кредити намаляват до 465,7 млн. лв. през второто тримесечие

Домакинствата търсят повече потребителски кредити от небанковите финансови институции през второто тримесечие, отколкото от банките, а същевременно размерът на необслужваните заеми спада вече в продължение на една година. Това издават актуалните данни на Българска народна банка (БНБ), касаещи дейността на дружествата, специализирани в кредитиране.

Статистиката обхваща основно дейността на компаниите, отпускащи т.нар. бързи кредити, на предприятията, които са ангажирани с факторинг, и на други специализирани финансови корпорации, като например такива с рисков и развоен капитал. Извън обхвата на данните са кредитите, отпуснати от банки.

Към края на юни т. нар. фирми за бързи кредити са раздали с 3,3% повече кредити за домакинствата спрямо  първото тримесечие и с 5,4% повече спрямо второто тримесечие на миналата година. Става дума за заеми в размер на 49,8 млн. лв. за три месеца и 79,9 млн. лв. за година. По този начин общият обем на отпуснатите от фирмите заеми за домакинствата нараства до 1,568 млрд. лв.

1,297 млрд. лв. от тази сума, или 82,7% от нея, са кредити с цел потребление. През второто тримесечие потребителските бързи заеми растат с 5,8% на тримесечна и с 13% на годишна база. В периода април-юни небанковите финансови институции са раздали 71,2 млн. лв., а спрямо края на юни 2014 г. - 149,6 млн. лв.

Размерът на бързите кредити, отпуснати с цел поддръжка на жилището, възлиза на едва 191,6 млн. лв., като намалява с 27,6% за година и с 11,3% за три месеца. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията на домакинствата спада до 12,2%.

Другите бързи кредити, които са предназначени за лечение или други нужди, различни от тези за поддръжка на жилището и потребление, възлизат на едва 79,5 млн. лв. в края на юни. Статистиката на БНБ обаче сочи, че за година те растат с 3,2 млн. лв. (или с 4,3%), а за три месеца – с 2,9 млн. лв. (или с 3,8 на сто). Делът на другите кредити спрямо това, което дължат домакинствата, се равнява на 5,1%.

Изчисленията на Investor.bg показват, че през второто тримесечие фирмите за бързи кредити са раздали повече потребителски заеми, отколкото банките за същия период. За сравнение – през второто тримесечие банките са отпуснали нови потребителски кредити за общо 20,9 млн. лв., докато бързите заеми по това перо са в размер на 71,2 млн. лв.

От една страна, това може да се обясни с по-малкото време, нужно за кандидатстване, разглеждане, одобрение и отпускане на т.нар. бързи заеми в сравнение с процедурите, които се изпълняват от банките, когато се кандидатства за кредити при тях. От друга страна недостатъците са по-високите лихви в сравнение с тези по банковите кредити, но пък при бързите заеми се избягват такси от рода на тази за одобрение. Изискванията за обезпечение при бързите заеми също са по-различни и доста често не толкова строги спрямо условията на банките.

Все пак търсенето на жилищни кредити от банките няма как да засенчи това на небанковите финансови институции, тъй като и предназначението на двата вида заеми е различно. За сравнение – през второто тримесечие заемите, раздадени от банките, възлизат на 29,8 млн. лв., докато бързите жилищни кредити намаляват със 24,4 млн. лв.

Таблица: Изчисления на Investor.bg по данни на БНБ

Същевременно през второто тримесечие на 2015 г. обемът на необслужваните заеми намалява със 148,3 млн. лв. за година и с 39,2 млн. лв. за три месеца до 465,7 млн. лв., издава още статистиката на централната банка. Това е четвъртото поредно тримесечно понижение на размера на необслужваните заеми. Делът им към всички отпуснати кредити се понижава до 22,8%.

Върху резултатите влияние оказват нетните продажби на кредити от дружествата. За последните 12 месеца са продадени заеми за 171,4 млн. лв. За една година продадените кредити са в размер на 180,4 млн. лв., а закупените – 9,2 млн. лв., откъдето се получава нетният резултат.

В повечето случаи става дума за продажби на пакети от просрочени кредити, които се придобиват от фирми, специализирани в събирането на вземания. Не е изключено продажбите да са свързани с оптимизиране на финансите на компанията или пък да са в резултат на затруднен достъп до финансиране, с което се появява нуждата от свежи средства. Само през второто тримесечие пък са продадени кредити за 56,8 млн. лв. след продажбата на 23,9 млн. лв. през първото, издават още данните на БНБ.

Статистиката на централната банка показва още, че към края на юни броят на компаниите се повишава макар и само с 2 до 150. Това е първият ръст от третото тримесечие на 2013 г. насам, но вглеждайки се по-дълбоко – броят на специализираните в кредитиране дружества е най-ниският от третото тримесечие на 2012 г. Компаниите най-вероятно отпадат от пазара заради едно от изискванията към тях – да поддържат капитал в размер над 1 млн. лв.

За сметка на това нетната печалба расте. За тримесечие ръстът е от 45,05%, или с 19,497 млн. лв., до 62,777 млн. лв., показват изчисленията на Investor.bg. Това е и първото покачване от края на 2014 г. насам. Положителният финансов резултат обаче е по-нисък с 41,8 млн. лв., сравнявайки печалбата на компаниите за небанково финансиране с тази към юни 2014 г. Тогава дружествата спечелиха 104,604 млн. лв.