Кр. Георгиева: Планът "Юнкер" не е за отглеждане на бели слонове

Има неразбиране и скептицизъм сред бизнеса какво точно представлява Планът „Юнкер“, който лансира Европейската комисия за развитието на икономиката на ЕС. Това става ясно от думите на комисаря по въпросите на бюджета Кристалина Георгиева пред БНТ.

„Планът „Юнекр“ няма да казва на бизнеса къде ще инвестира, той не е затова. Планът „Юнекр“ не е за това да се наливат обществени пари в проекти със съмнителна икономическа ефективност, тоест той не е за отглеждане на бели слонове“, категорична беше тя.

Комисарят припомни, че планът цели да успокои инвеститорите и те отново да започнат да влагат в реалната икономика след 7 години на тежка криза. Според нея проблемът се наблюдава навсякъде в Европа, включително и в България, където има много ликвидност във финансовата система, но „парите спят“. Така икономическият растеж на страната ни почти изцяло идва от средствата от европейските фондове, не от частни инвестиции.

Кристалина Георгиева посочи, че в България има много потенциални области за инвестиции, една от които е енергийната ефективност, екологичното земеделие и други сектори.

Един от проблемите на българската икономика е липсата на възможността един малък предприемач да фалира и няма втори шанс за бизнеса, посочи още комисарят. „При нас фалитът е срамно нещо и вади голяма част от предприемаческия дух на българите извън полето на българската икономика“, каза тя и посочи, че в САЩ например фалитът се разглежда като нещо нормално, а бизнесът – научил нещо от несполучливото си начинание.

Припомняме, че от години се говори за създаване на законодателство за частния фалит, като и законопроекти вече бяха заведени в деловоството на парламента. На този етап обаче няма приет закон в тази област.

Проблем за икономиката е и мудността при решаването на проблемите в страната, допълни още Кристалина Георгиева.

По отношение на работата по съставянето на бюджета на ЕС за 2016 година Георгиева посочи, че се увеличават парите за конкурентоспособност и различните програми, свързани с „бъдещето на Европа“. Една от тези програми е „Еразъм +“, за която парите са с 30% повече.

Втората голяма промяна е начинът, по който се разходват средствата. Досега 92% от тях се дават под формата на грантове, но от 2016 година стремежът ще бъде да се катализират повече частни инвестиции, посочи комисарят. България е най-големият нетен бенефициент в ЕС. На нас този бюджет ни добавя близо 4% към брутния вътрешен продукт“, добави тя.

Пред БНТ Георгиева направи и коментар за случващото се в Гърция. Според нея пазарите са игнорирали кризата там и е имало само малки колебания при търговията с еврото и на фондовите пазари. За администрацията обаче сътресенията в южната ни съседка са притеснителни, защото досега не е имало случай на излизане на страна от еврозоната и такова действие дори не е предвидено.

„Не трябва да гледаме в тесен план какво то (излизане на страната от валутния съюз – бел. ред) значи за Гърция, а какво то значи за европейския проект. Несигурност никога не значи нещо добро“, заяви още тя.