Б. Манолов: България трябва да запази валутния борд до приемането на еврото

България трябва да се придържа към латвийския модел и да запази валутния борд преди приемането на еврото, както и веднага да се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ), след като преминат стрес тестовете на българските банки. За това настоя кандидатът на Реформаторския блок за управител на БНБ Бисер Манолов по време на презентацията си при изслушването на всички кандидати в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

„Централната банка трябва да бъде активен участник в присъединяването на България към еврозоната“, обобщи той принципа на латвийския модел. 

Финансистът смята, че трябва да бъде подписано сътрудничество с ЕЦБ като политически акт и да бъде изпратено уведомление до Европейската комисия, ЕНМ, Европейския банков орган за намерението на страната да приеме еврото.

„Защо е важно да има политическо решение? Така отваряме законодателната система. Трябва да гарантираме, че нашето законодателство ще задължи БНБ да се отвори към всички изисквания на ЕЦБ“, добави Манолов.

По думите му членството в еврозоната намалява репутационния риск за банковата система и подобрява координацията и качеството на надзора, достъпа до информация и условията за финансиране.

„Кредитните агенциите ще отчетат положително членството на България в ЕНМ преди членството в еврозоната“, защити тезата си Манолов, който направи презентация с идеите си.

„При членство в ЕНМ България има достъп до Европейския стабилизационен механизъм. Ако миналата година бяхме член на ЕНМ или на еврозоната, едва ли щеше да се стигне до случилото се и да се използват толкова много публични средства“, коментира Манолов разходите на държавата след фалита на КТБ.

Финансистът е категоричен, че първо трябва да се извърши оценка на качеството на активите на банковата система и да се проведат стрес тестовете на сектора и едва след това страната да се присъедини към ЕНМ.

„Ако България бъде одобрена за членство в ЕНМ, под надзора на ЕЦБ ще попаднат само трите най-големи системни банки в страната. Няма да има проблеми за другите по-малки играчи“, поясни Манолов. „Това дава на България огромен потенциал. Членството е форма на застраховане на нашата банкова система срещу бъдещи кризи“.

Оценката на качеството на активите ще отнеме между 6 и 9 месеца. Банковият сектор е единственият източник на кредит за икономиката и затова процесът трябва да се изпълни изключително балансирано. Не трябва да се бърза, а и технически няма възможност да се ускори тази процедура, поясни Манолов.

Манолов предлага по-конкретно Министерството на финансите и Българската народна банка да създадат подкомитети за подготовка на страната за приемането на еврото.

Според него подкомитетите трябва да бъдат разграничени на „Държавна администрация“, „Пари и парична система“, който да отговаря за еврото, „Финансова система“, който да следи паричния и капиталовия пазар и финансовите институции, подкомитет „Икономика“, който да отговаря за нефинансовия сектор и защитата на интересите на потребителите, и такъв за „Комуникаци и публично оповестяване“, включително и създаване на информационен сайт.

Той коментира и какво е участието на БНБ в процеса по присъединяване към еврозоната и какво не трябва да се случва, за да не се повтори случаят с КТБ. Той е категоричен, че надзорният капацитет на БНБ трябва да бъде повишен.

„Системата за ранно предупреждение, т. нар макропруденциален надзор, не сработи. Комитетът за ранно предупреждение трябва да се извади от банковия надзор и да премине към УС на БНБ, за да се реагира по-бързо“, коментира Манолов, като посочи като слабост и неинформираността на УС на БНБ.

„Има разминаване между надзорните и финансовите отчети на банките. БНБ трябва да има достъп до междинните финансови отчети, които всяка одитна компания предоставя на всеки УС на всяка търговска банка. БНБ трябва да има достъп до тях и централната банка да има право да препоръча смяна на съответната одитна компания, ако трябва“, продължи той.

Манолов е категоричен, че крайният собственик на капитала на банките трябва да бъде идентифициран, както и да се задълбочи сътрудничеството между БНБ и разследващите органи.

Преди презентацията кандидатурата на Манолов бе представена от Димитър Танев от Реформаторския блок.

„Бисер Манолов е един от най-авторитетните експерти във финансовата сфера и в банковия сектор“, коментира накратко Танев, като добави, че номинираният има над 20-годишен опит в банковия сектор. Той изброи постовете, които е заемал Манолов, и увери, че това е кандидатът, който ще успее да върне доверието към БНБ.

Към всички кандидати за управител на БНБ има предварително зададени въпроси. Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова разясни, че четири организации са представили предварителни въпроси. Срокът за това бе три дни преди заседанието на комисията, на което бе насрочено изслушването.

На голяма част от тях Манолов отговори с презентацията си. Той коментира, че досега БНБ е направила достатъчно за банковия сектор заради кризата в Гърция и добави, че търговските банки нямат експозиции към задлъжнялата страна и не са застрашени.