fallback

КФН е готова с новия Кодекс за застраховането

Целта му е защита интересите на потребителите и създаването на условия за развитието на прозрачен и ефективен застрахователен пазар

11:48 | 03.07.15 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Комисията за финансов надзор (КФН) изпрати новия Кодекс за застраховането (КЗ) за съгласуване с Министерството на финансите, след което законопроектът ще бъде внесен за одобрение от Министерски съвет, става ясно от решенията на регулаторния орган, взети на проведено на 1 юли заседание.

С новия кодекс в българското законодателство се въвежда европейската директива Платежоспособност ІІ (Solvency II), която предоставя общата за Европейския съюз (ЕС) правна рамка за осъществяването на застрахователна и презастрахователна дейност. Директивата Платежоспособност II бе приета от Европейския съвет в края на 2009 г. и определя изискванията за платежоспособност и риск, с които трябва да се съобразяват застрахователните и пенсионни компании в Европа.

Целта на новия КЗ е да осигури защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги и да създаде условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.

Чрез транспонирането на директивата у нас се въвежда нов режим за капиталовите изисквания и резервите, както и правила за инвестиции на средствата на застрахователните и презастрахователните дружества.

„Усъвършенства се режимът на системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Регламентират се функциите по управление на риска, вътрешен одит, вътрешен контрол, актюерска функция. Регламентира се задължението всеки застраховател или презастраховател да публикува годишен доклад за платежоспособността и финансовото си състояние, което ще позволява на всяко заинтересовано лице да извършва непосредствен анализ на тяхното състояние с оглед информиран избор на доставчик на застрахователна услуга“, гласят мотивите за промени в КЗ, публикувани на сайта на КФН.

С цел повишаване степента на защита на потребителите на застрахователни услуги законопроектът въвежда регламентация на разпространението на застрахователните продукти, която ще бъде приложима както спрямо застрахователите, така и спрямо застрахователните посредници.

Новият КЗ ще даде възможност на застрахователите с по-ограничен обем на дейността да я извършват при сегашните изисквания, отнасящи се до финансовото състояние. Според вносителите на проекта това ще спести разходи на компаниите за адаптиране към усложнените модели за надзор на платежоспособността съгласно изискванията на новата европейска уредба.

Застрахователите, които изберат да се възползват от този облекчен режим обаче, няма да имат възможност да извършват дейност в рамките на Европейския съюз. Освен това се предвижда тези застрахователи да прилагат общите усъвършенствани правила за системата на управление и публично оповестяване.

Предлагат се и промени в материята на застрахователния договор, които са продиктувани от необходимостта да се въведат някои нови институти, които са уредени в чужди законодателства и се прилагат в застрахователната практика в България по аналогия, става ясно още от мотивите.

За първи път се въвежда възможността за застраховане на имущество по договорена стойност, което ще позволи уреждане на претенциите без оспорване на стойността на обезщетението, смятат законодателите.

Промени се предвиждат и в областта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Предлага се срещу единна премия да се осигурява като покритието в България, държавите членки на ЕС и Европейското икономическо пространство, така и за всички държави, които членуват в системата „Зелена карта”.

КЗ определя и много по-изчерпателна уредба на статута и правомощията на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и Гаранционния фонд.

Освен това се предлага въвеждане на много по-всеобхватна защита на потребителите в случай на несъстоятелност на застраховател, като се увеличава броят на гарантираните застраховки и размера на гарантираните вземания от Обезпечителния фонд, гласят още мотивите.

Те предвиждат и промени в областта на несъстоятелността на застрахователите, като се предлага ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд.

Застраховател, който към 31 декември 2015 г. е покрил границата на платежоспособност със собствени средства, но няма достатъчно допустими основни собствени средства, за да покрие минималното капиталово изискване, е длъжен да осигури достатъчно средства, за да го покрие до края на 2016 г. В противен случай лицензът на застрахователя ще се отнема, гласят преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ.

Законопроектът определя границата на платежоспособността като „минималния размер, на който трябва да са равни собствените средства на застраховател без право на достъп до единния пазар, намалени с нематериалните активи, необходим за осигуряване изпълнението на договорните задължения в дългосрочен план, в съответствие с общия обем на неговата дейност“.

Границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява, се определят с отделна наредба. От своя страна собствените средства на застрахователя са неговите активи, намалени с предвидимите задължения.

Минималното капиталово изискване пък е минималният размер, на който трябва да се равняват допустимите основни собствени средства на застрахователя или презастрахователя, гласи законопроекта. Минималното капиталово изискване не може да бъде по-малко от 5 млн. лв. за застрахователите и от 7,2 млн. лв. за презастрахователите.

Предвижда се КЗ да влезе в сила от 1 януари 2016 г., с което ще отмени изцяло КЗ от 2005 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:51 | 14.09.22 г.
fallback