Асоциацията на банките в България не може да има фаворит за гуверньор на Българска народна банка (БНБ), но при неподходящ кандидат за поста ще реагира. Това заяви пред журналисти главният изпълнителен директор на СиБанк и председател на Управителния съвет (УС) на асоциацията Петър Андронов.
„Асоциацията няма да назове нито един фаворит за гуверньор. Единствено ще реагираме, ако бъде издигнат неподходящ кандидат“, отговори банкерът на въпрос на Investor.bg дали Асоциацията на банките в България намира в лицето на обявените кандидати за управител на централната банка подходяща фигура, която да подкрепи.
„Не сме реагирали“, отговори Андронов на журналистически въпрос дали в такъв случай досегашните кандидати са подходящи. „Всеки от тях има качества, които заслужават този пост. Няма да си позволим да назовем имена. Има кой да го свърши това. Все пак той (гуверньорът – бел. авт.) ни регулира.“
Банкерът очаква разгорещени дебати при приемането на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, която транспонира европейското законодателство в нашето, поясни той в отговор на въпрос на Investor.bg. Обещанието пред Брюксел е до 1 юли законодателството да влезе в сила.
„Със сигурност ще има разгорещени дебати. Там (в директивата – бел. авт.) има и няколко национални избора, които всяка страна може да направи. Очаквам политизиране на този документ, защото темата е гореща. Ако приемахме това през 2012 г., щеше да мине без много шум. След 2014 г., след Корпоративна търговска банка, ще има много дебати, макар че няма особена маневреност, тъй като това е директива, която е много конкретно регламентирана“.
Асоциацията на банките е представила своето първоначално становище във връзка с директивата. Андронов каза, че не е запознат дали между публикуването на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници за обществено обсъждане в сайта на Министерството на финансите и качването му на страницата на Народното събрание има предложения за допълнителни текстове и допълнителни редакции в сравнение с първоначалния вариант.
„Тази директива и законът, който е написан за нея, са изключително сложни“, каза Андронов. „Как те ще въздействат върху банките е рано да се каже. Но едно е сигурно – те налагат една допълнителна администрация, една допълнителна работа по т.нар. планове за възстановяване и органът за преструктуриране към централната банка, които изискват огромен ресурс, отчетност, от самостоятелна подготовка, от данни, които трябва да се събират.“
По негови думи това е допълнително регулаторно бреме, което няма как да се избегне, тъй като е резултат от опита от кризата, който вече има страната.
„Прилагането на този документ първоначално за работещите банки ще бъде едно допълнително натоварване“, добави той.
По отношение на прилагането на директивата в условие на кризи „идеята е да даде повече алтернативи за решаване на кризи“. Андронов смята, че всички инструменти, обхванати от директивата, не са изпробвани и не са прилагани.
„Според мен е много трудно да се предскаже дали ще сработят достатъчно добре при криза“, категоричен е банкерът. „Имаме голям арсенал от уреди и инструменти, но все още не са пробвани в достатъчна степен.“
Андронов е на мнение, че много трябва да се внимава с промените в Закона за кредитните институции, които предвиждат отпадане на банковата тайна за банка в несъстоятелност.
„Много трябва да се внимава. Разбираема е идеята на народните представители да се изсветлят нерегламентирано предоставените депозитни инструменти и услуги. Само че банковата тайна има друго предназначение. Тя трябва да предпази добросъвестните вложители от криминални посегателства върху тяхното имущество, защото, ако изсветлиш всичко, което притежава някой, а не е извършил нищо лошо, тогава той става потенциален обект на атака.“
Андронов се обяви за по-ограничен периметър на изсветляването, а „широкото падане на банковата тайна е нещо, за което трябва да се помисли, да не се прави без мяра. Все пак не всички вложители не са недобросъвестни“, каза той.