Как технологиите промениха финансовата индустрия?

Свръхрегулациите, новите технологии и нерегулираната конкуренция ще са сред най-сериозните предизвикателства пред ефективността на банковото дело и банковото посредничество в следващите години. Кибератаките пък са едно от сериозните препятствия пред развитието на финансовата система. Тези изводи направиха участниците в първия панел на тема „Иновирането във финансовия бизнес – стимули, регулация, предизвикателства, настояще, визия за бъдещето“ в рамките на Финансов форум „Иновации“, организиран от Асоциация "Банка на годината".

„В днешно време основното опасение е стабилността на финансовата система. Информационните технологии допринасят широко за ефективността на финансовия сектор, а технологичният прогрес е ключов за развитието на финансовата система. Централните банки и регулаторните органи обаче не могат да решат всички проблеми“, откри събитието Фернандо Монтес-Негрет от Финансовия център за аналитична подкрепа на Световната банка във Виена (FinSAC).

Той представи проучване, проведено сред 14 държави в Европа и Централна Азия, резултатите от което издават, че кибератаките се поставят на първо място като основна загриженост сред анкетираните.

Негрет разкри, че 11 от 14-те държави респонденти са били цел на кибератаки. От тях, без един, всички са регистрирали случаи на проникване в мрежите, а поне трима регулярно блокират атаки един път на ден до два пъти на седмица. Според него проблемът не е на IT-отделите, а е въпрос на управленска политика по адресиране на рисковете.

„Много хора и компании не използват електронните канали за банкиране поради недоверието, което изпитват към сигурността на трансакциите“, каза Негрет и посочи, че много компании дори не разкриват, че са станали обект на хакерска атака, за да не изгубят клиенти и репутация.

„Технологиите са нещото, което промени коренно банковия бизнес по отношение на ефективността“, коментира главният изпълнителен директор на СиБанк и председател на УС на Асоциацията на банките в България Петър Андронов.

Според него регулациите и конкуренцията на банките в лицето на небанковите финансови институции, към които няма толкова строги изисквания, ще са сред най-сериозните предизвикателства пред ефективността на банковото дело в следващите години.

„Новите регулации пълзят от всички посоки и с различни темпове. Разходите за регулации на банките растат прогресивно нагоре. Поради тази причина банковото дело става изключително скъп бизнес. Банковата отчетност, подавана към Европейската централна банка, се увеличи. Директивите, които тепърва се прилагат, и режимите, които се измислят, са толкова сложни. Всичко това е огромно препятствие пред банките и ги поставя пред една сериозна дилема – как да останат печеливши и да оцелеят на пазара? Това означава, че трябва да извършат множество реформи и да се премине дори към консолидация“, коментира банкерът.

Той посочи, че все повече небанкови играчи навлизат на пазара на финансови услуги. О негови думи е се превръщат в доставчик на банкови услуги без да притежават лиценз и да бъдат ограничени от реда, който съществува между останалите, което представлява огромно предизвикателство пред банките.

„Изведнъж се оказва, че ако обработваш наличната си информация, можеш да увеличиш ефективността на продажбите си в пъти. Обработката на големи данни позволява с интелигентно обследване да избереш конкретен клиент, на когото да предложиш конкретна услуга“, продължи Андронов.

По отношение обработка на информационни масиви, т.нар. big data, от банките главният изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка Петя Димитрова смята, че въпросите сега са как банките използват и съхраняват данните, за да изготвят правилния профил на клиента, за да могат да насочат правилната услуга към него.

Генералният директор на НР България Ираван Хира обобщи процеса като персонализация и коментира, че процесът дори е двустранен – и клиентите искат към тях да бъде насочен правилният продукт.

„Банките вече не разчитат на продуктово позициониране, а на внимателен анализ на своите клиенти. Целта е да се подобри обслужването и постигането на рентабилност“, каза Петя Димитрова и добави, че банките вече гледат показателя рентабилност на един клиент, т.е. каква печалба се пада на един клиент.

„В кредитната област банките имат мащабни конкуренти, притежаващи коренно различен бизнес модел“, коментира още директорът на СиБанк Петър Андронов.

Вече е възможно извършването на покупки през интернет чрез мобилно устройство с използването на отделно приложение, на ПОС покупки и трансфери и преводи между две лица също с помощта на мобилно устройство.

„Депозитните услуги остават полето на банковото състезание. Това, което се променя, е дистанционното им предлагане, без непременото наличие на клонова мрежа. Но и този тип посредничество има ограничение въпреки ценово предимство на тези услуги като по-висока лихва, например. Първо, потребителите искат да видят този, който им е взел парите. Второ, използването на интернет банкиране спада рязко след новина за кибератака“, заяви още Андронов.

Той заяви, че дигитализацията във всички индустрии е необратим процес, а начините традиционните банки да продължат напред чрез иновации са - опростяване и оптимизация, гъвкавост и бързина при прилагане на промени и адаптиране към променяща се среда, постоянен процес на иновации, използване на big data за по-ефективни продажби. Андронов добави още, че защитата на личните данни в Европа възпрепятства похода на банките към иновативните решения.

По тази тема той добави, че европейската директива, която се създава с цел защита на личните данни, ще накара банките да искат съгласието на клиентите преди да разпространяват и използват информация, свързана с тях.

„Банките са пред най-сериозната промяна в банкирането поради много причини заради технологиите, тежките регулации, нерегулираната конкуренция. Всичко това изправя банковото дело пред най-сериозните предизвикателства пред ефективността в следващите години“, заключи председателят на УС на Асоциацията на банките в България, като заяви, че очаква всичко това да промени бизнес моделите на банките.

Главният изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян пък смята, че България е напът да изостане драматично в следващата фаза на развитието на интернет пред следващото поколение мобилни връзки, измежду които 4G и LTE, които биха позволили по-масовото навлизане на мобилните технологии.

„Виждаме потенциален проблем в България по отношение на дигитализацията и той е, че изоставаме драматично от развитието на интернет, тъй като нямаме честоти за следващото поколение мобилни връзки. В това състезание губим не с дни, а с часове от Германия и други европейски страни.“, обясни Хампарцумян.

Същевременно той коментира, че едни банки ще успеят да вземат завоя към по-иновативна среда за работа на финансовия сектор, а други може и да не го вземат.

По данни на УниКредит Булбанк пет пъти повече клиенти за две години са започнали да извършват ежедневни банкови операции през мобилните си телефони. В същото време ръстът при използването на онлайн банкирането на годишна база е от 85%. А 70% от ежедневните операции клиентите извършват изцяло чрез алтернативните канали за банкиране – онлайн или на зоните за самообслужване. Според главния изпълнителен директор на банката ролята на клоновете постепенно се променя и те вече стават и място за получаване на съвети, консултации и операции с висока добавена стойност.