При падането на банковата тайна за банките в несъстоятелност обществено достъпна ще става информацията за договорите без обезпечения или за случаите, когато физически и юридически лица са теглили заеми с цел кредитиране на други лица. Това каза пред БНТ Десислава Атанасова, председател на временната комисия за КТБ, по повод предложените промени в Закона за кредитните институции.
Публикуваният преди дни проект предвижда Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и министърът на финансите да могат да искат да отпадне банковата тайна за клиентите на банка, обявена в несъстоятелност.
Атанасова коментира, че повод за промените е кризата с КТБ, но те ще важат и ако евентуално и друга банка бъде обявена в несъстоятелност. Тя допълни, че разкриване на банкова тайна ще става след искане на министъра на финансите, отправено към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). ФГВБ пък ще трябва да се обръща към синдиците.
Запитана дали ще бъдат отваряни досиета на клиенти на избирателен принцип, Атанасова каза, че депутатите са се опитали да обхванат всички хипотези на физически и юридически лица, които са били депозанти и кредитополучтели.
“Ще бъде разкрита тайната за всички физически и юридически лица, които са ползвали привилегировани лихвени условия по депозити и сметки, които са извършили разпоредителни сделки със своите влогове след поставяне на банката под специален надзор. На второ място, ще бъдат осветени всички физически и юридически лица и размерът на техните влогове, кредити и сметки – две години преди датата на размера на неплатежоспособността. На всички, ако са ползвали привилегировани условия извън официално обявените за останалите вложители“, обясни тя.
Депутатът допълни, че в една процедура по несъстоятелност синдиците ще носят отговорността да преценят кои разпоредителни сделки нарушават масата на несъстоятелност на банката и кои са извършени извън закона. Сделките извън закона ще бъдат атакувани в съда и по конкретния казус с КТБ синдиците вече показват много активна позиция. По данни на ФГВБ е започнало предявяване на искове, каза Атанасова.
По отношение на размера на влоговете, например сметките и кредитите на политическите партии или свързаните с тях лица, или лицата заемащи висши държавни длъжности - сведенията ще се дават от началото на съществуването на банката до датата на неплатежоспособността, допълни тя.
„Не е престъпление да имаш депозит в банка или да си теглил кредит“, обясни тя и посочи, че разкриването на банковата тайна ще засяга „единствено и само тези, които са били привилегировани, които са се разпореждали с имуществото в ущърб на масата на несъстоятелност, които са заобикаляли закона или са били с привилегии поради своите постове“.
Запитана има ли сигнали за предоговарянето на преференциалните договори в КТБ след началото на специалния надзор Десислава Атанасова обясни, че след тази дата квесторите са създали работна група, която да отговори на всички искания за цесии и прихващания. Тогава са факт волеизявления от различни депозанти, с различни привилегировани условия, които са поискали да платят наказателна лихва и средствата им да бъдат платени от ФГВБ, разясни народният представител.
На въпрос какви са били заплатите на квесторите, Атанасова каза, че комисията не се е занимавала с това. Причините за състоянието на КТБ бяха по-важни за нас, посочи тя.
По повод вчерашното разминаване между Менда Стоянова, която посочи конкретна дата за оставката на управителя на БНБ Иван Искров, и съобщението на банката, че това е опит за натиск, Десислава Атанасова каза: „Г-н Искров отдавна не е сред уважаваните представители на банковите среди поради факта, че месеци наред слушахме нелепи обяснения. За оставката на г-н Искров се говори много отдавна. Включително и аз съм заявявала, че той трябва да я подаде заради случилото се в КТБ, което струва над 4 млрд. лв. на България“.
Тя уточни, че процедурата за нов управител на Централната банка ще стартира, когато има подадена оставка.
08:37 | 10.09.22 г.