Швейцария вдига банковата тайна заради репутацията си. Това каза пред БНТ банкерът Левон Хампарцумян, след като преди дни Европейският съюз (ЕС) и Швейцария подписаха споразумение, което се очаква да сложи край на банковата тайна за гражданите на ЕС.
„На Швейцария, когато стана кризата, беше оказана финансова помощ. Тя е типичната страна - малка държава с голяма банкова система, която не може да подкрепи собствените си банки. Получи помощ отвън срещу негласното обещание банковата тайна да падне. Защото няма съмнение, че сметките в Швейцария са трън в очите на всички данъчни администрации в света. Те се използват “оптимизиране” или “криене на данъци”, обясни Хампарцумян.
Запитан какво следва ако в този процес излязат български имена, банкерът отговори: „Оттам нататък би трябвало данъчните да се самосезират и да видят дали тези суми, за които става дума, са изкарани по един честен начин. Може и да са им платени данъците“.
„Това са еволюционни промени. Примката около перачите на пари се затяга. Когато данъчното облагане стигне нива, близки до разходите за криене на данъци, хората започнат да си ги плащат“, обясни той, но припомни, че „дяволът е в детайлите“.
Просто процесът по криене на данъци се затруднява и оскъпява. Това е по-лесно, отколкото да ги хващаме, а после някой скъп адвокат да ги пуска. 10-те процента корпоративен данък в България са точно в тази посока, точно затова измамите са с ДДС, обясни той.
На въпрос за лихвите по депозитите и кредитите банкерът заяви, че в момента тенденцията е леко надолу, най-вероятно потенциалът за намалението им е почти изчерпан. Лихвите зависят от развитието на пазара и доколко е стабилна българската икономика. Икономиката расте, но с темпове, при които това се усеща само от икономически най-активните хора, смята той.
За предложението Димитър Радев да оглави Българска народна банка (БНБ) Хампарцумян коментира, че около него има, консенсус. „Професионален човек с дълъг опит в България и извън България. Той е известен е в средите на финансистите“, каза банкерът. Според Хампарцумян дискусията, която се води сега около назначаването на Радев “е в стил защо си с шапка и защо си без шапка“ и е водена от хора, „чиято компетентност в тази сфера е дълбоко съмнителна“. Банкерът каза, че обикновено гуверньорите на националните банки се назначават от политиците, но те имат своята независимост в действията си.
Той подкрепи призива да бъде избран бързо управител на БНБ. „Имаме да решаваме проблеми с КТБ, присъединяване към единния надзорен механизъм, преглед на качеството на активите. Това са тежки технически задачи, някои с малък политически елемент. Организирането на БНБ по подходящ начин е задача, която не търпи отлагане“, допълни Хампарцумян.
Запитан дали държавата ще може да си върне средства след кризата с КТБ той отговори: „Някакви пари – да, но да очакваме някакви големи пари, които да се върнат в държавата – не вярвам. Крадените пари тичат много по-бързо от тези, които ги преследват. Защото крадците не зачитат никакви правила, никакви закони. Те карат направо и взимат. А тези, които ги преследват, трябва да спазват всички правила и да карат по закон. Дори да стигнем до парите, дали ще ги върнем – това е задача с много неизвестни“.
По повод твърденията, че е възможно Оманският фонд да осъди държавата, Хампарцумян заяви, че се съмнява фондът да има друга задача освен тази да си изчисти репутацията, след като е бил в капитала и надзора на банката. Съдебна процедура няма доникъде да доведе, но ще „поизчетка“ репутацията им, прогнозира той.
В случая с предложението за падане на банковата тайна около КТБ Левон Хампарцумян каза, че това предложение в случая има много силен политически оттенък. „Ако някой е извършил престъпление, има процедура, по която банковата тайна пада. Но да използваме инструмента падане на банковата тайна в някакви политически или икономически борби – аз съм против, защото това е удар във фундамента на банковата система. Вие не бихте искали, ако влезете в някаква разправия, развод или да се карате с роднини, това да стане публично известно“, даде пример той.
Процесът на растеж на КТБ няма как да се е случил без активното съдействие на политиците и вероятно част от тях се чувстват гузни. Има хипотези, при които могат да пострадат напълно невинни хора. Съучастието няма връзка с наличието или отсъствието на сметки в тази банка, допълни той.