Осигурителните вноски покриват едва 42,6% от разходите на Националния осигурителен институт (НОИ) за пенсии и риск от безработица. Това съобщи бившият премиер Иван Костов по време на дискусия за нуждата от промени в данъчната система.
Анализ на ръководената от него Лаборатория за управление на риска към Нов български университет (НБУ) показва, че трябва да бъде прекратен преразпределителният процес от републиканския бюджет към НОИ. Това може да стане чрез увеличаване на годините за пенсия и на осигурителните вноски.
Според ръководителя на Института за икономически изследвания към БАН Митко Димитров обаче има начин реформата да бъде извършена и без да бъде увеличавана възрастта за пенсиониране.
Той посочи, че има „огромна дупка“ по отношение на събираемостта на приходите в бюджета, сред които и от осигуровките, и препоръча мерки в посока по-добра събираемост.
Димитров отбеляза и няколко диспропорции в пенсионната ни система, които също водят до проблеми. Една от тях е намаляване на относителния дял на осигурените лица спрямо заетите. В момента този дял е около 80%. „Не може да се очаква 100% покриване“, категоричен е икономистът, припомняйки за формите за временна заетост, които намаляват броя на осигурените лица.
Увеличаването на съотношението до ниво от около 90% обаче ще повиши приходите в НОИ с между 10 и 12 на сто.
Друг проблем за системата са инвалидните пенсии, посочи още директорът на Института. Той показа данни, според които до 2000 година отпусканите инвалидни пенсии (социални и трудови) са относително стабилен брой – между 250 хил. и 300 хил. В следващите пет години обаче има рязък ръст от три пъти – до към 900 хил.
Димитров е категоричен, че няма основателна причина за подобно увеличение – бедствие или война, а причината е пропуски при отпускането. Същевременно разходите за този вид пенсии са към 1,5 млрд. лева годишно, от които 1,2 млрд. лева са разходите за трудовите инвалидни пенсии.
Диспропорция носи и плащането на средства в частни пенсионни фондове от страна на родените след 31 декември 1959 г. Законодателството предвижда 5 процентни пункта от техните осигуровки да отиват във втория стълб на пенсионната система, което затруднява плащането на пълния обем на пенсиите сега.
Оценката на Димитров е, че ако бъдат премахнати диспропорциите и осигурителните вноски отиват за покриване само на пенсиите, а инвалидните пенсии се поемат от социални фондове, допълнителните средства в НОИ ще бъдат към 2,7 млрд. лева годишно. Изчисленията се базират на ситуацията през 2013 година, допълни още икономистът.
При това положение НОИ ще може да функционира като автономна институция, независима от решенията на правителството и парламента, заключи още директорът на икономическия институт към БАН.
По изчисления на бившия български посланик в Русия Илиян Василев инвалидните пенсии и субсидираната заетост костват на държавата разходи в размер на 2,3-2,4 млрд. лева годишно.
10:45 | 09.09.22 г.