„За да има работещ закон, който да защитава достатъчно добре и длъжниците, и кредиторите, трябва да се видят законодателствата в другите страни членки на Европейския съюз, където подобни закони работят повече от 20 години“, смята Тихомир Тошев.
Той дава за пример Великобритания, където има добър работещ закон за личния фалит, който защитава еднакво добре и длъжника, и кредитора. По думите му не е добре да има такъв закон, преди да се изгради достатъчно добра инфраструктура за работа на подобно законодателство, т.е. да има подготвени служители в съда, които да разглеждат исканията за личен фалит, да преценяват дали да им се дава ход в съда, да помагат на длъжника и кредиторите му да постигнат извънсъдебно споразумение или в случай на обявяване на личен фалит - да управляват доходите и имотите на длъжника и комуникацията му с кредиторите.
„Един недобре направен закон и липсата на ясни правила за спазването му ще донесат повече вреди на пазара, отколкото ползи“, смята изпълнителният директор на „Кредит център“. По думите му един лош закон би довел до оскъпяване на част от кредитните продукти, изисквания за предплащане на някои услуги и други промени, които ще затруднят потребителите им.
„Опитът от практиката, а и този на други икономики, показва, че съществуват редица изисквания и строги критерии, що се касае до дефинирането на личния фалит“, казва Маринова. По думите ѝ процесът по обявяване на лице в неплатежоспособност е свързан с продължителни и скъпи съдебни процедури. „Освен това се назначава и синдик, чиято роля е както да администрира управлението на имуществото и доходите на длъжника, така и да проследява цялостното му финансово поведение“. Същевременно банкерката изразява опасения относно това дали подобно законодателство би имало дисциплиниращ ефект за потребителите на финансови услуги. „Тяхната платежоспособност ли ще бъде санкционирана или тяхната платежоготовност?“, пита риторично директорът на Банка ДСК.
Тя поясни също, че в държавите, в които е приет подобен закон, на лицата, обявили несъстоятелност, се налагат и забрани, свързани с упражняването на определени професии. „Достъпът на клиентите до последващо финансиране също се ограничава“, допълни тя.
Що се касае до опасенията, които би имал банковият сектор, Ангелов е на мнение, че всичко зависи от това какви ще са процедурите и обхватът на закона.
„Въпросът не е само в банковия сектор, но и в комуналните услуги, данъчните, осигурителните задължения и пр. Задължения, които са несъбираеми, очевидно, че няма смисъл да стоят на хартия, и трябва в някакъв момент да се отпишат. Но не бива да се позволява злоупотреба. Така че максимално трябва да се свият възможностите за дискреция“, заяви още Ангелов.
„Банковият сектор не би трябвало да има никакви опасения, след като в страни като Германия, Франция и Холандия, т.е. половината страни от Европейския съюз, има такъв статут „несъстоятелност на потребителите“ и банките се съобразяват с него“, твърди и Хърсев. Финансистът смята, че няма да се стигне до сценарий, при който банките повишават изискванията си при отпускането на кредити вследствие на влизането на подобен закон в сила.
„Би трябвало подобен закон изобщо да не се отрази на банковия и изобщо – на финансовия сектор. Би трябвало банките вече да са взели мерки при отпускането на заемите, т.е. да имат конкретно обезпечение“, коментира преподавателят.
Според Тошев е нормално и банковият, и небанковият финансов сектор, както и всички компании, които предоставят услуги на отложено плащане на гражданите, да имат опасения от новите текстове, тъй като недобре направен закон може да застраши техните работа и приходи, да създаде предпоставки за измами и некоректност, както и да доведе до сериозни финансови загуби.
„Фалитът трябва да е последно средство, а не масова практика“, категоричен е от своя страна Георги Ангелов. Според него трябва да се внимава да не се повтори практиката с фирмените фалити.
„При фирмените фалити от една страна процедурата е толкова тромава, бавна и неефективна, че масово се избягва, защото не постига целите, заради които съществува. „Плама Плевен“, например, беше в несъстоятелност близо 15 години и в това време активите се амортизираха, кредиторите чакаха напразно, а възвръщаемостта беше ниска“, коментира Ангелов.
„От друга страна, през последните години процедурата по фирмен фалит се използваше за измами и увреждане на кредиторите - чрез т.нар. фиктивни фалити или фалити със задна дата. Т.е. фирмените фалити вместо да играят оздравяваща роля, да помагат на кредиторите и да осигуряват ефективно използване на производствените активи всъщност или въобще не работят, или се ползват от недобронамерени длъжници“, подкрепя тезата си той.
преди 9 години Виждам пълно неразбиране на целта на личния фалит и последиците от него.Такива обеднели които нямат нищо и не могат да плащат не са таргета. Усилията са насочени към тези които не могат да си правят сметката - не си обслужват кредита а карат скъпи коли, плащат големи наеми за луксозни жилища, ходят на екзотични почивки.А на тези които нямат нищо а са взели кредити какъвто и консултант да им назначат файда няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Румъния ще ни изпревари и с този закон и пак ще сме най-отзад,ама в *** само се умува и нищо не се прави! отговор Сигнализирай за неуместен коментар