Мартин Димитров: Ефектът от новите заеми върху дълга е нулев

Ефектът от новите заеми върху дълга ще е нулев, защото с парите ще се изплащат стари задължения. Това обясни пред bTV депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. Той посочи, че през 2015 година падежира дълг на стойност 7 млрд. лева и тъй като страната ни няма спестени средства, ще трябва да тегли нов заем, за да покрие стар дълг и така задълженията на практика не се увеличават.

През 2016 година пък падежират заеми на стойност 1,7 млрд. лева, а през 2017 година – към 3 млрд. лева, поясни още депутатът. По-голямата част от тези задължения са още от времето на Тодор Живков, допълни той.

Според депутата тезата за тегленето на нови заеми е много трудна. „Популистката теза е да кажеш „не искам нов дълг”, но следва фалит, ако не направиш правилните мерки”, заяви той и допълни, че това не е „дългова спирала, а начин да излезем от ситуацията”.

Димитров отхвърли критиките на опозицията, че една от банките, които ще управляват облигационната програма на правителството в следващите три години, е HSBC, изтъквайки, че правителството на Пламен Орешарски също е ползвало услугите на тази институция и само година по-късно от БСП - Лява България вече я определят като компроментирана. 

Депутатът изтъкна и факта, че във всяко едно рамково споразумение за дългове досега е била включена клауза за лихва до 10%, за да не се ориентират пазарите при каква лихва се взима дългът. "Когато няма обяснение, има демагогия", коментира още. 

Мартин Димитров посочи още, че кабинетът на Бойко Борисов е заварил бюджетен дефицит в размер на 3,7% от брутния вътрешен продукт от управлението на Пламен Орешарски. „Той (Пламен Орешарски - бел. ред) започна мандата си при 0,5% и седем пъти го увеличи до 3,7%”, коментира депутатът.

Той гарантира, че правителството ще намалява дефицита всяка година от своето управление и до 2017 година ще достигне 2%, макар и по думите му тези темпове да не са достатъчни и може да „бъдем още по-амбициозни”. Димитров обясни още, че бюджетните дефицити стават директно нов дълг, защото няма с какво да бъде финансиран.

Депутатът коментира, че в момента лихвените нива за българските ценни книги са рекордно ниски – между 2 и 3% и затова финансовото министерство е бързало с облигационната програма. Той обаче призна, че финансовият министър Владислав Горанов е направил грешка, че не е обяснил ситуацията в Народното събрание, включително и пред опозиционните партии, нито на обществеността.

Това е симптом за подценяване на ситуацията от страна на финансовото министерство, убеден е Димитров.