Проблемът на България през последните години е, че има по-големи дефицити, отколкото са лихвите и изобщо обслужванията на старите дългове. Терминът за това е "първичен дефицит" в бюджета“, заяви пред БНР икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.
"До момента, в който България не премине поне на "първичен излишък", т.е. като махнем лихвите и приходите станат повече от разходите, дългът няма да спре да се увеличава. От края на 2012 г. до края на 2014 г., за 24 месеца, държавният дълг на България се е увеличил от малко над 6 млрд. евро до 11,3 млрд. евро", изтъкна той.
"Ще опитам да обясня защо цифрата 16 млрд. не отговаря на нито едно определение за "нов дълг". Една възможна дефиниция за "нов дълг" – ако ви дължа в момента 100 лв., а след известно време – 120, то новият дълг е 20 лв. Независимо междувременно какво сме си разменяли 1000 пъти. Старият си стои, рефинансира се. Другата възможна дефиниция е всяко движение да се отчита като нов дълг. Всеки път, когато емитирам ценна книга за дълг, когато взема на заем, се брои за нов дълг, независимо дали с него плащам стар или не. Тогава цифрата 16 млрд. пак не е вярна, защото за следващите години България ще емитира много книжа и на вътрешния пазар", отбеляза Ганев.
Икономистът приветства мерките за увеличаване на приходите в хазната чрез запушването на схемите за източване на ДДС и събирането на акцизи. Намаляването на разходите не е задължително обвързано с намаляването на пенсии, изтъкна той.
"Със сигурност не съществува разумна причина заплатите в държавно-административния сектор да растат по-бързо, отколкото в частния. А са нараснали в последната година примерно с 9% при потребителска дефлация", посочи още Георги Ганев.
05:59 | 14.09.22 г.