Сумата от 8 млрд. евро, за която България ще издаде нови облигации, е максимално допустимият размер. „Изрично в договора е записано, че цифрата от 8 млрд. евро е максималната. Действителната сума ще е равна на сумата, която е одобрена в Закона за бюджета за съответната година“, заяви председателят на Комисията по бюджет и финанси в парламента Менда Стоянова пред телевизия Bulgaria on Аir. Колко точно ще се емитира, зависи от изпълнението на бюджетите за следващите три години, за колкото е и срокът, в който ще се емитира дългът, заяви още тя.
По-рано през деня и финансовият министър Владислав Горанов каза, че новият дълг може да бъде намален, ако няма бюджетни дефицити.
„В този договор за дилърство няма специални клаузи, което го оставя отворен за всяка друга банка, която желае да се включи, стига да покрива условията по него. И тези четири банки могат да напуснат споразумението, когато пожелаят“, посочи още Стоянова.
По думите ѝ изборът на тези банки е бил заложен още в края на миналата година, когато държавата е трябвало да намери спешно пари, с които да се платят гарантираните депозити от КТБ.
„В края на миналата година трябваше да се намерят пари за депозитите на КТБ, като те бяха осигурени спешно с външен дълг. Нямаше време за нормална емисия и тези четири банки осигуриха мостово финансиране за кратко време. Условията, при които бяха избрани те, са със стандартна процедура - да извършват и пласирането на емисията, с която ще се възстанови този мостов кредит“, разясни процедурата Стоянова.
Максималната лихва от 10% е „абсурдна лихва, която е записана така, за да звучи абсурдно и да не дава никакъв сигнал към пазарите“, поясни още един спорен според опозицията момент председателят на комисията. Тя припомни, че в Конституцията е заложено тези договори да съдържат такъв параметър, но държавата същевременно е задължена да не дава никакви сигнали към пазарите за това при какви условия е готова да приема дълг. „Целта ни е да не се дават насоки на пазара за лихвените нива по новите облигации", каза Стоянова.
От тези максимални 8 млрд. евро около 6 млрд. евро ще са за рефинансиране на стари дългове, чиито падежи са през следващите три години, каза още Стоянова. По думите и остатъкът от максималните 2 млрд. евро е предназначен за нов дълг – за да финансира той евентуалните дефицити на държавата през следващите три години.
„Популистки ход“ Стоянова нарече липсата на съгласие сред управляващите около кандидатурата на Димитър Костов за подуправител на БНБ по банковия надзор. „За съжаление отново надделя популизмът над интереса на държавата“, заяви тя, като не уточни дали в крайна сметка се обсъждат и други кандидатури.
През 2015 г. държавата най-вероятно ще излезе два пъти на международните финансови пазари - веднъж до средата на годината и отново през есента. В началото на годината финансовият министър Владислав Горанов заяви, че очаква добра доходност по външните емисии, планирани за тази година.
Припомняме, че правителството ще се опита да набере 6,9 млрд. лв. (3,5 млрд. евро) от външните пазари само през 2015 г. Номиналната стойност на книжата представлява 44% от предвидените за продажба до края на 2017 г. Това означава, че хипотетично през 2016 г. и през 2017 г. държавата може да заеме общо още 4,5 млрд. евро.
Очаква се, че чрез емисиите, предвидени за тази година, делът на дълга като част от БВП ще се повиши до 28,4% спрямо 27,1% през 2014 г. и 17,9% през 2013 г. С част от средствата, които ще бъдат набрани през тази година, ще се рефинансира мостовият заем на стойност 1,5 млрд. евро, който страната получи от четири банки във връзка с фалита на Корпоративна търговска банка и последвалото изплащане на гарантираните депозити.
13:13 | 13.09.22 г.