Бюджетът е стабилен и събираемостта на приходите не създава проблем, дори напротив – има преизпълнение за първия месец на годината. Този коментар направи в пленарната зала финансовият министър Владислав Горанов.
Опасения за намалени приходи от ДДС от трети страни заради лоша прогноза за цената на петрола изказа в свой въпрос до финансовия министър депутатът от БСП Лява България Георги Кадиев.
Той посочи, че в бюджета е заложена средна цена на петрола за тази година от 91,60 долара за барел. В момента на създаването на бюджетната рамка – през октомври, цената на петрола е била около 70 долара за барел, а прогнозите са били за дългосрочно понижение.
Загубите за бюджета от по-ниската цена на петрола ще се движат между 400 и 600 млн. лева, при положение че цената на петрола е в рамките между 50 и 60 долара за барел, прогнозира Кадиев.
„Бюджетът не е проблем – планиран е консервативно”, заяви обаче финансовият министър и посочи, че рисковете от по-евтиния петрол са надценени. Той посочи, че последните прогнози на Международния валутен фонд и на Европейската централна банка са близки до тези на финансовото министерство.
Според МВФ средната цена на петрола за тази година ще бъде 84,60 долара, а според ЕЦБ – 85,60 долара.
По-ниските приходи от ДДС при внос на суровини пък ще бъдат компенсирани от повишаването на стойността на долара, заяви Горанов. Финансовият министър очаква още и ръст на приходите от търговията с горива. Последните данни показват, че потреблението на горива расте с 5% през последните месеци заради по-ниската цена, посочи той.
По тази причина не са предприети мерки за актуализация на Бюджет 2015 година, категоричен беше още финансовият министър.
По време на парламентарния контрол, в отговор на въпрос на депутата от Реформаторския блок Петър Славов, Владислав Горанов обясни и каква е ситуацията около възстановяването на авансово платен данък за работещи на трудов договор с доход до размера на минималната работна заплата.
На въпрос на депутата от БСП Лява България Корнелия Нинова той поясни, че в бюджета има 150 млн. лева, което е максималният размер на средствата, които трябва да бъдат възстановени.
Според данните на Националната агенция за приходите (НАП) общо 890 хил. са лицата, които работят на минимална заплата през 2014 година, уточни още финансовият министър в отговор на Петър Славов от Реформаторския блок. Колко от тях отговарят на изискванията за връщане на необлагаемия минимум, приети от 42-то Народно събрание, ще стане ясно след 30 април 2015 година, когато изтича срокът за подаване на данъчни декларации за миналата година.
Припомняме, че от правителството вече коментираха, че през тази година много малко хора ще могат да се възползват от предложението на предишните управляващи. Той допълни, че в изискванията са работещите да нямат други доходи, извън трудовите правоотношения, но дори получената лихва по разплащателната сметка, по която се получава заплатата, вече е допълнителен доход.
Правителството на Пламен Орешарски прие връщането на авансово платения данък върху доходите от трудови правоотношения за хората на минимална заплата. Това трябваше да стане след подаването на данъчната декларация през следващата календарна година.