Вследствие на задълбочаването на дефлацията ще се стигне до стагнация в икономиката и съкращаване на работни места. България бележи спад на цените от 2% през последните 16 месеца и се нарежда на второ място след Гърция по ниво на дефлацията.
Ако тази тенденция се запази, това може да значи дори по-дълбока криза в сравнение с хиперинфлационната през 1996 г. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на форум, посветен на икономическите и социални измерения на дефлацията, информират от синдиката.
„В европейски план водената политика на строги икономии, орязването на фискалните дефицити, обявената от политиците „война“ на заплатите и липсата на стимулиране на колективното трудово договаряне са основните причини за нивото на дефлация в еврозоната, което е 0,6%“, изтъкна Роналд Янсен от Европейския синдикален институт.
Експертът подчерта, че въпреки очакванията за засилване на конкурентоспособността чрез намаляване на себестойността на продукцията това не се е случило, но за сметка на това е налице трайна тенденция за задълбочаване на дефлацията. Янсен подчерта, че нивото на частния дълг в България представлява 138% от БВП на страната.
Пламен Димитров припомни, че още преди парламентарните избори КНСБ алармира за този проблем, като настоява за последователна политика за възраждане на индустрията, мерки за ограничаване на негативните ефекти на дефлацията и за ръст на доходите.
Той съобщи, че КНСБ ще направи опит, съвместно с научните среди и работодателите, да подготви антидефлационна програма, която да бъде предложена на правителството. Чрез нея ще се цели стимулиране на потреблението, тъй като именно то може да пребори дефлацията. Пламен Димитров подчерта, че в противен случай може да се стигне до положението, в което изпадна Япония, която вече 20 години се бори с този негативен феномен.