Емитираме външен дълг за 6,9 млрд. лв. и вътрешен за 950 млн. лв. през 2015 г.

През 2015 г. правителството ще емитира външен дълг на стойност 6,9 млрд. лв. и вътрешен за 950 млн. лв. Това е записано в емисионната политика на правителството, която ще следва през следващата година.

„Провежданата политика по управление на държавния дълг ще бъде насочена към осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение, като пряко следствие от нуждите за покриване на падежиращия се дълг, бюджетните дефицити, поддържане на определени нива на фискалния резерв, както и при необходимост – осигуряване на средства за ликвидна подкрепа“, пише в документа, публикуван на сайта на Министерството на финансите (МФ).

Поемането на новия дълг вече е одобрено посредством Бюджет 2015, който бе гласуван от народните представители. 2,5 млрд. лв. от дълга ще отидат за финансиране на планирания бюджетен дефицит през 2015 г., 4,2 млрд. лв. ще са за дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран, а 400 млн. лв. ще бъдат заделени под формата на буфер за обезпечаване на краткосрочните флуктуации на фискалния резерв.

Предвижда се 1 млрд. лв. нов заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за осигуряване на средствата за съфинансиране на проектите от оперативните програми от Структурните фондове на ЕС през програмния период 2014-2020 г.

Осигуряването на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение ще се извършва при оптимална цена и степен на риск. Размерът, динамиката и обслужването на вътрешния и външния дълг ще бъдат контролирани с цел поддържането му на ниво, което да не застрашава макроикономическата стабилност на страната. Емисиите на държавни ценни книжа (ДЦК) ще бъдат разположени адекватно във времето, поясняват още от ведомството.

Индикативният общ обем на външното финансиране през новата година е равностойността на 6,9 млрд. лв. Формата, валутата, матуритетът и обемите на трансакциите ще бъдат определени в зависимост от пазарната среда през годината, поясняват от МФ.

На вътрешния дългов пазар министерството предвижда емитиране на лихвоносни ДЦК с обща номинална стойност в размер на 950 млн. лв. Новите емисии ще бъдат със срочност 3, 5 и 10 години и 6 месеца. Предлагането на 3-годишни ДЦК тази година има за цел избягване на допълнителна концентрация на плащания през натоварената 2017 г., допълват от МФ. През 2014 г. ведомството продаваше 2,5-годишни и дори 7-годишни ДЦК.

Предвид договарянето на средносрочна програма за емитиране на външните пазари през 2015 г., МФ няма да предлага ДЦК деноминирани в евро на вътрешния дългов пазар, е записано още в емисионната политика за 2015 г.

МФ предвижда още емитиране на краткосрочни съкровищни бонове в стандартните матуритети от 3 и 6 месеца през първата половина на 2015 г. и от 12 месеца през втората. Емисиите на краткосрочни ДЦК ще се използват за изглаждане на нетните потоци към бюджета. Инвеститорският интерес към тях също е голям.

МФ запазва практиката за обявяване на месечния емисионен календар не по-късно от 30 дни преди началото на всеки месец, както и за анонсирането на индикативни тримесечни емисионни календари.

В тази връзка ведомството вече обяви датите за емисиите на ДЦК през януари 2015 г. В първия месец от годината правителството ще се опита да набере 300 млн. лв. от вътрешния пазар. Това ще стане посредством три емисии на ДЦК. Първата е насрочена за 12 януари. Тогава ще бъдат предложени за продажба 10,5-годишни ДЦК за 50 млн. лв.

На 19 януари Българската народна банка, която играе ролята на фискален агент за държавата, ще проведе търг за продажбата на 6-месечни ДЦК на стойност 200 млн. лв. на 26 януари пък ще бъдат пласирани 3-годишни ДЦК отново за 50 млн. лв.

Вече е ясно и кои банки ще играят ролята на първични дилъри на ДЦК през 2015 г. Списъкът бе утвърден от МФ в средата на декември. През настоящата година участниците в автоматизираната система за провеждане на аукциони и подписки за замяна на ДЦК ще бъдат „Алианц Банк България” АД, „Банка ДСК” EАД, „Обединена българска банка” АД, „Общинска банка” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „СИБАНК” EАД, „Ситибанк Европа” АД – клон България, „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, „УниКредит Булбанк” АД, „Централна кооперативна банка” АД и „Юробанк България”АД.