"В последните дни отново се говори за силно влошената фискална позиция на страната – една действително притеснителна тема. За съжаление, пак доминират неаргументирани, литературни по характер, твърдения. Това е добър повод за няколко цифрови позовавания”, коментира на страницата си във Фейсбук бившият премиер Пламен Орешарски.
"За целия период след голямата монетарна и финансова криза от 1997 до 2008 година няколкото български правителства се въздържаха от големи бюджетни дефицити, натрупваха фискални резерви и намаляваха публичния дълг. Най-отчетливо това пролича за периода, в който имах отговорности да ръководя фискалните политики на страната - 2005-2008 година, когато бюджетът последователно приключваше с излишъци от 3 и над 3% от БВП – рекордни постижения в рамките на целия ЕС”, припомня Орешарски. "В края на този период – средата на 2009 година, фискалните резерви достигнаха 8 млрд. лева, а публичният дълг слезе на около 12% от БВП – уникален резултат на фона на неговия размер от над 120% от втората половина на 90-те години”, пише бившият премиер.
След това тенденцията се е обърнала, пише бившият премиер. „Възприеха се политики на бюджетни дефицити, намаляване на фискалните резерви и увеличаване на правителствения дълг. За периода от средата на 2009 година до първото тримесечие на 2013 година фискалната позиция бе влошена с над 8 млрд. лв. – намалени фискални резерви от 8 на под 4 млрд. лева и увеличен дълг от 10 на над 14 млрд.лева”, пише Орешарски, визирайки управлението на първия кабинет на Борисов.
„Сред причините имаше и обективни – лоша икономическа среда вън и вътре в страната, но те не могат да обяснят напълно влошаващата се фискална позиция”, коментира той.
Бившият премиер изтъква и че кабинетът, който е ръководил, е стопирал негативните тенденции. Това е било и единствената възможна задача за краткия период, в който е управлявал. „Това го показват цифрите, а не е словесно заклинание”, пише той.
Бившият премиер признава увеличаването на публичния дълг за сметка на фискалните резерви. Орешарски уточнява, че към средата на тази година те са достигнали малко под 9 млрд. лв. – ниво, по-високо и от 2009 година.
„Част от техния прираст – за сметка на новоемитиран на външните пазари дълг при най-добрите параметри за цялата ни нова история”, пише той.
Според Орешарски е парадоксално да се критикува правителство, на което не е било дадено време дори за сериозна грешка.
„Изглежда външните инвеститори са оценили сравнително високо нещо, което някои коментатори вътре в страната характеризират с катастрофическа терминология...!...Парадоксът в случая е, че подобни коментари са по същество самокритика, облечена във формата на обвинения срещу едно управление, на което не бе дадено време дори да направи каквато и да е по-сериозна грешка”, пише Орешарски.