Решението на управляващите за минималната работна заплата (МРЗ) получи неочакван обрат в последните 24 часа. Въпреки първоначалния отказ на финансовия министър Владислав Горанов минималното възнаграждение да бъде увеличено от догодина, в крайна сметка одобрение получи предложението на социалния министър Ивайло Калфин за ръст на МРЗ още от следващата година. Нещо повече – кабинетът одобри повишение на минималното възнаграждение и за следващите години.
Като посочи, че социална политика не трябва да се прави само с увеличение на минималната работна заплата, бившият социален министър Иван Нейков каза пред Investor.bg, че верният път е на реформи, свързани с нова политика по доходите.
Нейков за пореден път посочи, че няма преки доказателства, че ръст на минималната работна заплата води до ръст на безработицата и че през последните години практиката го доказва.
За него същественият проблем са ниските доходи у нас. По негово мнение държавата трябва да спре да концентрира вниманието си върху административни мерки като минималната заплата и минимални прагове и да даде шанс на квалификацията на хората, защото в момента у нас продължава да няма връзка между квалификацията и доходите на хората.
Нейков, който е председател на Балканския институт по труда и социалната политика, потвърди за пореден път, че трябва да се промени моделът за формиране на минималната работна заплата. Той посочи, че има готови предложения, постигнати на база на дискусии със социалните партньори, но е необходима политическа воля за приемането им.
"От години Министерството на труда и социалната политика има добро предложение за нов начин за формиране на минималната работна заплата, базирано на реални икономически показатели", каза той. Механизмът трябва да отразява инфлацията, цената на живота, икономическия ръст и други важни елементи, които влияят върху доходите. По негови думи това предложение е работещо, но от страна на Министерството на финансите има „глуха съпротива“ срещу тази промяна. А само финансовото министерство може да даде тласък за осъществяването й, каза експертът.
„Проблемът е, че досега увеличението на минималната работна заплата се прави по таванен способ, а не на базата на икономически фактори“, каза той.
Според него ако се отмени административният подход при повишение на минималното възнаграждение, това ще повлияе обективно на доходите и ще се избегне порочният кръг, при който част от работодателите са съгласни да нараства МРЗ, а други не.
Именно такава ситуация се очерта сега, защото от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) са твърдо против увеличение на МРЗ, но от Българската търговско-промишлена палата в коментар до медиите заявиха, че по принцип не са срещу увеличението на минималната работна заплата, а срещу ръста й без оценка на въздействието. От БТПП имат притеснения за това, че ще бъдат засегнати най-нискоквалифицираните работници, които не могат с производителността на труда си да покрият разходите за увеличени заплати. Вместо да останат на работа при по-ниска заплата, за тях се очертават няколко възможности, сред които или да преминат в сивия сектор, или да станат безработни и да получават помощи, се посочва в позицията на Палатата. От там изразяват и съмнение, че данъчните приходи от увеличения размер на минималната заплата, но при намален брой работещи, ще компенсират разходите за социални плащания.
Според Васил Велев, председател на АИКБ, непремерено увеличение на минималната работна заплата ще сбъдне правителствените прогнози за ръст на безработицата, намаляване на заетостта и увеличение на сивия сектор. Аргументите на Велев са, че очакваният ръст на икономиката е твърде слаб, за да се залага нарастване на минималното възнаграждение. „Тази година имаме очакван ръст на БВП около 1%-1,5%. Догодина се очаква около 1,8%. Имаме ръст на средната заплата 1% за изтичащата година и 1,6% за следващата. И изведнъж 13% ръст на минималната заплата”, коментира пред Нова телевизия вчера Васил Велев.
От Българската стопанска камара също са против ръст на МРЗ. Според тях чрез увеличението на МРЗ не нарастват доходите, а разходите (и бюджетните, и на физическите лица). От Камарата смятат, че административното определяне на ключови параметри като минимална работна заплата (МРЗ), минимален осигурителен доход (МОД) и др. е икономически необоснована намеса на държавата на пазара на труда.
Изменението на МРЗ следва да става на основата на браншово и регионално договаряне след постигане на консенсус между социалните партньори и при отчитане на структурата на икономиката, производителността на труда и нивата на инфлация в страната, които в период на икономическа криза не създават предпоставки за административно увеличение на МРЗ, изтъкват от БСК.
От там посочват още, че в периода на икономическа криза в България средната работна заплата се е покачила с 49,5 на сто, а МРЗ – с 55 на сто, при около 14% реален ръст на производителността на труда за същия период. Позицията на работодателите е, че съотношението на МРЗ и средната работна заплата не трябва значително да надхвърля 40%. А възприемането на предложението за 460 лв. МРЗ през 2017 г. означава надхвърляне на съотношението минимална заплата – средна заплата от над 50% и несъобразяване с очаквания ръст на производителността на труда. Не повече от 1-2 страни в ЕС (с високи равнища на безработица) имат сходно съотношение, обясняват от БСК.
Икономически необоснованото увеличение на МРЗ ще доведе до ново съкращаване на нископлатена работна ръка и ръст на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото, респективно – на разходите за обезщетения и социално подпомагане, заключават от БСК.
От КНСБ оценяват решението на кабинета за ръст на МРЗ като стъпка в правилната посока. Според синдиката активна и целево премерена политика по отношение на минималното възнаграждение ще подпомогне най-нискодоходните групи работници, ще стимулира потреблението и повишаването на доходите на населението, като в същото време ще създаде благоприятна и предвидима икономическа среда за производството и бизнеса.
Припомняме, че според решението на МС от 2015 година ще има увеличение на минималната работна заплата на две стъпки - с 20 лева от 1 януари до 360 лева и с още 20 лева от 1 юли до 380 лева. Това беше и първоначалното предложение на Ивайло Калфин, което не беше отразено в първоначалния вариант на проектобюджета. В интервю за Investor.bg вицепремиерът категорично заяви, че ще отстоява ръстът на МРЗ да започне още от 2015 година, защото в него има много икономическа логика.
Според решението на министрите МРЗ от 1 януари 2016 година ще стигне 420 лв., а от началото на 2017 година - 460 лв.
13:24 | 11.09.22 г.