Синдикатите не одобряват проектобюджет 2015 година, става ясно от думите на лидерите им Константин Тренчев и Пламен Димитров.
Според КТ „Подкрепа“ и КНСБ в числата, които са дадени, не личат реформи и не се стимулира потреблението. Тази вечер Националният съвет за тристранно сътрудничество заседава по проекта.
„Приходите са силно подценени, явно се обръща философията. По времето на Орешарски мислеха, че ще съберат много и бяха заложили много. Сега твърдят, че ще съберат много малко, явно с цел да вържат гащите и дефицита”, коментира Тренчев пред БНР.
По думите му в числата, които са дадени, не се вижда идеята за реформи в определени области, а всички говорят, че те са страшно необходими. Синдикалистът изтъкна, че бюджетът е една от най-важните форми за правене на политики, а корекция не се вижда.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че трябва да се харчи, да има стимули за нарастване на потреблението, а в проектобюджета не се вижда нищо такова.
“Нашата оценка също е негативна. Смятаме, че настоящият бюджет продължава една политика на рестрикции и ограничения във всички области”, коментира той.
Димитров подчерта, че единственият лек е стимулиране на потреблението.
Трябва да се харчи, да има допълнителни стимули, механизми към потреблението, на доходите на хората, на всички категории и групи, към предприятията, отсече той.
По думите му в същото време големи сектори са пред разпад. Димитров даде пример с енергетиката и посочи, че в бюджета не личи някой да е прозрял това и да каже, че част от тези натрупани задължения по някакъв начин ще бъдат преструктурирани и управлявани.
“Всички останали плащания се замразяват. Това няма как да очакваме, че ще стимулира потреблението. Отново ще се нагнети социално напрежение в обществото. Убеден съм, че в следващите дни ръководството на двете конфедерации ще се занимават с въпроса какво да направим, за да няма увеличение на пенсионната възраст с 4 месеца от следващата година”, каза още той.
Според него сякаш този бюджет е направен от неутрален наблюдател, който гледа да се вмести в приходите и разходите, в 3-процентен дефицит, без значение какво става в икономиката, социалната сфера, в доходите.
Лидерът на КНСБ коментира още, че догодина автоматично заетите на минимална работна заплата ще са работещи бедни, когато новият праг на бедност стане 286 лева.
„Вместо да говорим за стабилизация на доходите и плавното им увеличение, ние виждаме предложения за ограничаване, което ще има много негативен ефект“, прогнозира Пламен Димитров.
00:34 | 10.09.22 г.