Горанов: Едва ли ще има увеличение на минималната заплата

До края на седмицата Бюджет 2015 г. влиза за обсъждане в парламента, уверява министърът на финансите Владислав Горанов.

По негови думи увеличение на минималната работна заплата едва ли ще има, имайки предвид състоянието на пазара на труда в условията на дефлация.

„До края на седмицата трябва да внесем за обсъждане законопроекта за бюджета за 2015 г. и тригодишната бюджетна прогноза за периода от 2015 до 2017 г.“, заяви Горанов пред журналисти в рамките на Младежки икономически форум, който се провежда в УНСС.

Финансовото министерство очаква реален растеж на брутния вътрешен продукт през 2015 г. в рамките на 0,8% до 1% и ръст на потреблението близък до нулата, но в рамките на прираста на инфлацията.

По думите на Горанов липсата на инфлация се оказва проблем не само у нас, но и в Европа. Министърът на финансите коментира евентуалното увеличение на минималната работна заплата до 380 лв.

„Темата е деликатна, защото при дефлация и при минимален ръст на икономиката подобно увеличение би могло да окаже натиск върху пазара на труда“, каза той.

Според него дебатът трябва да бъде проведен много внимателно. Той определя и покачването от 10% (до 374 лв. - бел. ред.) като спекулация и уверява, че щом ведомството е готово с предложенията за параметрите на Бюджет 2015 г., ще разкрие повече подробности.

Заплахите за протести, ако не нарасне минималното заплащане, Горанов определи като „най-естественото нещо при демокрация“.

Относно пенсиите финансовият министър каза, че ще се прилага швейцарското правило (средният ръст на инфлацията и осигурителния доход - бел. ред.), което е записано в закона. „То работи и не сме твърдели, че пенсиите ще бъдат замразени“, отговори финансовият министър.

Основните приоритети пред Бюджет 2015 г. по думите на Горанов са спазване на договора за функциониране на Европейския съюз и придвижване на дефицита в границата под трите процента.

„Основният фокус ще бъде да гарантираме механизма на усвояването на европейските средства и да нямаме нулева 2015 година“, добавя той по отношение на финансовия план за следващата година.

„Ще финансираме проекти по европейските програми дори и да не са постъпили средства от Брюксел“, каза Горанов, като уверява, че това би могло да се случи още от 1 януари 2015 г. „Съществува риск обаче програмите да не бъдат утвърдени и тогава средствата могат да останат за сметка на бюджета.“

„Преди изборите заявихме, че за нас темата за промяна на параметри в данъчно-осигурителната система в частта данъчно-осигурителната тежест не стоят“, коментира Горанов готовността на социалния министър Ивайло Калфин да подкрепи плавно увеличаване на осигурителните вноски.

„Не е новина, че данъкът върху доходите от лихви по депозитите попада в рамките на плоския данък по силата на Закона за облагане на доходите върху физически лица“, каза лаконично министърът по отношение на предложението за увеличение на ставката отново на 10% и изказването, че промените в данъчно-осигурителната система не стоят на дневен ред.

„За фиска пряката импликация от случващото се в КТБ, която вече е с отнет лиценз, е относително неутрална“, заявява Горанов. По негово думи случващото се ще има пряко въздествие върху растежа на икономиката.

Изчисления на Министерството на финансите допускат влошаване на потенциалния растеж на БВП с 0,6%. Според Горанов негативните ефекти от КТБ за икономиката ще се проявят в началото на 2015 г.

„Ако КТБ беше класическа банка и ако в нея нямаше лоши практики, тя щеше да окаже огромно влияние върху икономиката“, допълва министърът. „Но дейността на КТБ е свързана с неформалната икономика, която статистиката не мери.“

„Това, че ще подпомогнем със средства Фонда за гарантиране на влоговете в банките изпреварвашо ще увеличи държавния дълг. Но Фондът ще трябва да връща средставата и може би с по-висока лихва, от което държавата може да спечели“, коментира Горанов по отношение на дълга и запълването на недостига във ФГВБ посредством държавна помощ.