Петър Чобанов: Прихващанията в КТБ трябва да бъдат отменени

Бившият финансов министър в кабинета на Пламен Орешарски Петър Чобанов застава зад идеята на сегашния премиер Бойко Борисов за отмяна на прихващанията в Корпоративна търговска банка (КТБ).

„Трябва да бъдат отменени тези прихващания. Ако не се стигне до отмяна, от масата на несъстоятелността в банката няма да остане нищо. Именно зад тези цесии стоят същинските бизнес дейности и ако бъдат признати всички прихващания, няма да останат здрави активи, които да бъдат оставени в масата на несъстоятелността“, заяви в ефира на Нова телевизия Чобанов.

По думите му Движението за права и свободи, от чиито редици сега Чобанов е народен представител, би подкрепило предложението за отмяна на тези цесии, но той се надява „това, което ще бъде предложено, да бъде юридически изпипано“.

Припомняме, че в петък депутати от ГЕРБ, РБ и ПФ внесоха промени в Закона за банковата несъстоятелност, които касаят т. нар. прихващания. Ако те бъдат одобрени, прихващания за около 800 млн. лева в КТБ могат да бъдат отменени. Това обаче може да стане след обявяването на банката в несъстоятелност от съда. С измененията се дава право на синдика да не признае извършени прихващания, направени след обявяването на КТБ в неплатежоспособност. По-рано за плана съобщи премиерът Бойко Борисов, който нарече прихващанията „далавери“.

Същевременно Чобанов категорично се противопостави на тезата на подуправителя на БНБ Цветан Гунев, изказана пред вестник „Банкеръ", че КТБ е можело да бъде спасена с до 500 млн. лв. ликвидна подкрепа.

„Наивно звучат подобни обяснения. В годината, в която той е бил подуправител, в КТБ са се случвали процеси, които не е трябвало да се случват“, заяви Чобанов. По думите му тези 500 млн. лв. биха били „като капка вода в пустинята“ на фона на недостига на капитал от около 4 млрд. лв. „КТБ е банка, която е неплатежоспособна, а ликвидна подкрепа за неплатежоспособна банка противоречи на всички закони“, поясни още Чобанов.

Същевременно той не пропусна да защити действията на кабинета Орешарски, като изтъкна, че той е спазил наредбата от предния служебен кабинет, която ограничаваше съхранението на държавните пари в една банка. По думите му при встъпването в длъжност на кабинета Орешарски в КТБ държавни дружества са съхранявали 860 млн. лв., а при оставката му тези пари са били намалени до 240 млн. лв.

„Ако търсим отговорност от държавна институция, първата, която трябваше да реагира, е банков надзор“, заяви още бившият финансов министър.

Според Чобанов с гласуването си за запазване на плоския данък ДПС „на практика спаси едно крехко правителство, което не е постигнало все още добра координация“.

По думите му управляващите имат малко различия, но по важни теми. „Данъчната политика е много важна за едно дясно реформаторско правителство. Ако беше отменен плоският данък, на следващия ден в коалицията щеше да има сериозни колизии“, добави той.

Същевременно Чобанов подчерта, че по отношение на данъчните закони ДПС преследва последователно поведение за подкрепа на плоския данък и не би могло да се откаже от нея, „само за да се докажем като опозиция“. И заяви, че плоският данък е най-добрият вариант за българската икономика.

По отношение на актуализацията на бюджета Чобанов добави, че "поех отговорност да призная, че приходите няма да се изпълнят. Оценката бе, че няма да се изпълнят с 500 млн. лв. и затова предложихме и актуализация". По думите му между този момент и сега недостигът се е увеличил и "сега говорим за недостиг от 1 млрд. лв.".

По думите му ДПС не е подкрепило сегашната актуализация, тъй като като служебният кабинет е преразпределил сериозен бюджет. „Не само ги няма приходите, но и разходите се увеличиха с 300 млн. лв.“, каза той.

Чобанов обаче заяви, че вина за раздутите разходи носи и служебното правителство, и посочи, че са изхарчени над 1 млрд. лева – 750 млн. лева заради спрените програми и допълнителни 300 млн. лева, разпределени като разходи.

Припомняме, че преди броени дни Чобанов заяви, че причината за неизпълнението на заложените приходи е чисто политическият вакуум от началото на май, който се е пренесъл в икономиката. Тогава той бе категоричен, че е имало възможност макрорамката на бюджета да бъде изпълнена, защото за първото полугодие икономическият растеж е бил в размер на 2% на годишна база, а за третото тримесечие е бил 1,6%.