От какво печелят банките?

Банките, опериращи в България, съумяват да увеличат печалбата и активите си въпреки паниката в сектора през летните месеци, състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ), незадоволителния кредитен растеж, все още високия дял на лошите и преструктурирани кредити и предизвикателната макросреда. 

Трезорите спечелиха 57,9 млн. лв. през септември и 613,4 млн. лв. от началото на годината, като същевременно активите им се повишават с 1,04 млрд. лв., за да достигнат 81,7 млрд. лв. към края на септември. Но на какво дължим доброто представяне на 27-те кредитни институции, абстрахирайки се от положението на КТБ и ТБ „Виктория“? Или с други думи – от какво печелят банките?

За положителните финансови резултати допринасят няколко фактора. На първо място това е по-високият нетен лихвен доход (НЛД) – разликата между приходите от лихви, които банките получават по отпуснатите кредити, и разходите за лихви, които трезорите плащат по привлечените средства (разплащателни сметки, спестовни влогове, срочни депозити, например). За деветмесечието на 2014 г. НЛД на банковата система расте със 7,8%, или със 138,6 млн. лв., до 1,91 млрд. лв.

От своя страна динамиката на НЛД се обуславя от по-ниските лихви по депозитите, които банките предлагат, и по-малките приходи от лихви по раздадени заеми, тъй като от една страна кредитната активност е слаба, а от друга в опит да я стимулират трезорите са принудени да намалят още цената на кредитния ресурс.

Ръстът на НЛД на 16 банки е положителен, като девет банки реализират растеж на показателя нд средния за системата. От петте най-големи банки по активи прирастът на НЛД на Първа инвестиционна банка, изключвайки показателя на МКБ Юнионбанк, която придоби тази година, e най-голям (+55,5% до 180,2 млн. лв.), следвана от Обединена българска банка с 15,5% за година до 177,6 млн. лв. При УниКредит Булбанк повишението е от близо 8 на сто до 331,5 млн. лв. При Банка ДСК то е от 4,81% до 373 млн. лв. Райфайзенбанк отбелязва растеж на показателя от 2,4 на сто до 175,5 млн. лв.

Освен това от началото на годината до края на септември разходите за обезценки на банките намаляват. Обезценките са с 24,05 млн. лв., или с 3,44%, по-ниски спрямо година по-рано. Така през деветмесечието те са в размер на 676 млн. лв. Това се случва на фона на високия дял необслужвани кредити, който през септември се увеличи за втори пореден месец и достигна до 22,8%, след като в предходните пет месеца се понижаваше.

От 27 банки разходите за обезценки на 16 от тях намаляват, 10 ги увеличават, а клонът на турската Isbank не прави разходи за обезценки. С най-много растат разходите на ПИБ - с 44,3 млн. лв. за година до 85,9 млн. лв. С най-много пък спадат обезценките на ОББ - с 29,3 млн. лв. до 72,7 млн. лв. Следва я Банка ДСК с намаление от 22,4 млн. лв. до 76,4 млн. лв. за деветмесечието. Обезценките на УниКредит са с 3,6 млн. лв. по-малки до 116,52 млн. лв. От началото на годината Райфайзенбанк прави обезценки за 82,9 млн. лв., като сумата е с 14,8 млн. лв. по-малка спрямо деветмесечието на миналата година.

Третото перо, което стимулира финансовите резултати на банките, са приходите от такси и комисиони, събирани при оказване на най-различни услуги, при обслужване на разплащателна сметка или при отпускане на кредит. Приходите само от такси и комисиони са с 6%, или с 38 млн. лв., повече в сравнение с деветмесечието на миналата година и достигат 695,4 млн. лв. Предизвикателство пред банките обаче е измененият Закон за потребителския кредит, който от края на юли тази година забранява на институциите да събират и начисляват определени такси при отпускане и управление на заем.

Същевременно разходите, които банките правят за такси и комисиони, макар и да растат с 10 млн. лв. през периода, възлизат на само 85 млн. лв. Това способства за нарастване на нетния доход от такси, т.е. разликата между приходите, които банките получават от оказваните услуги, и разходите, които трезорите правят за определени услуги.

През деветмесечието нетният доход от такси се повишава с близо 5%, или с 27,6 млн. лв., до 610 млн. лв. Оказва се, че и административните разходи на банките не са малки. Към 30 септември те нарастват с 4,22% и се равняват на 1,25 млрд. лв.

Освен това през периода печалбата на банките от финансови активи и пасиви, държани за търгуване, е само 46,74 млн. лв. спрямо 131,4 млн. лв. преди година. Става дума за финансовите инструменти от рода на държавните ценни книжа и корпоративните облигации, които банките купуват с цел продажба в бъдещ период. Това е перо от финансовия отчет, на което до голяма степен разчитат западните банки. У нас банките разчитат повече на кредитната дейност, за да реализират печалби.

Отделно общата сума на финансовите активи, държани за търгуване, на тези, определени по справедлива стойност в баланса, и на тези, намиращи се на разположение за продажба, през периода е малко над 7,418 млрд. лв. В това разпределение попадат всички финансови инструменти, които носят доход на банките (основно български ДЦК чрез покупките на вътрешния пазар), но и които възнамеряват да продадат, за да реализират такъв.

Таблица: Изчисления на Investor.bg по данни на БНБ