Държавата да участва чрез Българската банка за развитие или друга институция, определена от правителството, с 2,3 млрд. лв. в спасяването на КТБ. Това е едно от основните предложения, които се съдържат в писмото за намерение, внесено в БНБ в четвъртък от страна на фонда ЕПИК, резервния държавен фонд на Оман и дружеството Gemcorp.
В документа се подчертава, че става дума за писмо за намерение, което не е правно ангажиращо.
Консорциумът е готов да предостави необходимите допълнителни средства като активи и пари в брой на банката, за да запълни липсите, като това ще осигури на банката достатъчен нов капитал за повторното ѝ отваряне.
Консорциумът отбелязва, че все още не разполага с достъп до доклада на одиторите за КТБ (Deloitte Bulgaria, Ernst & Young Audit OOD и Afa OOD), според който дефицитът на банката възлиза на 4,3 млрд. лева. С писмото трите компании искат достъп до доклада на одиторите, за да започнат работа с ръководството на КТБ за установяване дали дефицитът е сходен със сегашните изчисления.
Като част от реорганизацията на банката консорциумът иска да се направят усилия да се запазят депозитите в банката. Собствениците на гарантирани депозити, които искат да изтеглят парите си, ще получат средствата си в пълния им размер, без да се ползва схемата за застраховане на вложителите.
Вложителите, чиито депозити не са гарантирани от държавата, ще трябва да се примирят с намаляване на сумите им (т. нар. подстригване). Предлага се при негарантираните влогове да има изплащане с държавни ценни книжа (ДЦК), като колкото по-разсрочено се съгласят вложителите да става това, толкова по-малко загуби ще понесат. Най-голямо „подстригване“ ще има за онези, които решат да изтеглят депозитите си веднага след отварянето на банката. Всичко това следва да се уреди със законови промени.
Може да се разработи и схема, при която собствениците на негарантирани влогове да получат стимул да запазят депозитите си в банката по-дълго време. Те могат да получат предложение за по-малко орязване, ако запазят депозитите си в банката за по-дълго време, като това може да бъде комбинирано с плаващ механизъм за теглене, при който всеки месец се увеличава делът на възможната сума за теглене.
Според консорциума подходът, който насърчава собствениците на негарантирани влогове, които се съгласят да запазят депозитите си в банката за по-дълго време, ще отговаря на интереса както на банката, така и на българските данъкоплатци.
Собствениците на негарантирани депозити, които изберат да запазят депозитите си в банката за 3-4 години, ще получат за това намаляващ дял на орязването в зависимост от периода на влога, както и участие за остатъчната сума за 5-годишното възстановяване на активите на банката.
Собствениците на негарантирани депозити, които изберат да изтеглят влоговете си незабавно, ще получат изплащане на влоговете си под формата на български държавни ценни книжа (освен орязването), които могат да бъдат превърнати незабавно в пари в брой на пазара, отбелязва консорциумът.
Консорциумът предлага още акционерите и другите кредитори в банката да се третират наравно с негарантираните вложители. Консорциумът ще помисли дали е възможно да направи разграничение между акционерите и двустранните кредитори, когато изготвя схемата за възстановяване.
По отношение на структурата се предлага консорциумът и българското правителство да създадат нова компания за придобиване (Bidco), която ще придобие всички нови акции, които бъдат издадени от банката.
50% от Bidco ще бъдат собственост на консорциума, а останалите 50% - на българското правителство, като в крайна сметка трябва да има придобиване от Bidco на 100% от банката след рекапитализация. Ако описаните по-горе орязвания бъдат осъществени, те ще имат значително позитивно въздействие върху дефицита.
Консорциумът ще се стреми да ускори планираната рекапитализация на банката, като договори набирането на средства чрез акционерно дружество със специална инвестиционна цел. Сегашният главен акционер в банката „Бромак“ (и свързаните с „Бромак“ страни) трябва да прехвърли всичките активи, които държи, на това ново дружество. Това прехвърляне на активи ще бъде използвано за набиране на капитал за рекапитализацията на банката чрез Bidco.
Консорциумът предлага той и българското правителство да се договорят за новия мениджърски екип на банката. Бившето ръководство на банката трябва да бъде заставено да участва във вътрешното разследване в рамките на възстановяването на неизплатените кредити.
За да се гарантира успешната реорганизация, капиталът, предоставен на банката от страните (консорциума и държавата), може да бъде по-голям от необходимото за повторното й отваряне. Шест месеца след отварянето на банката акционерите на Bidco следва да решат дали прехвърлените към банката средства са били повече от необходимите и ако това е така, тези излишни средства трябва да бъдат върнати от банката на Bidco. Страните ще направят всичко възможно, за да бъде гарантирано, че подобен механизъм е в съответствие с регулациите на ЕС.
Консорциумът ще работи с българското правителство, така че всички елементи от окончателния план за реорганизация да бъдат одобрени от Европейската комисия. Той изказва притеснение от споразумението между банката и нейните длъжници при силно намалени лихви, които може би са в сила, откакто банката беше поставена под надзор. Според участващите в консорциума фирми тези споразумения трябва незабавно да бъдат анулирани.
Според консорциума правителството трябва да направи всичко възможно за подпомагане на собствениците на негарантирани влогове, акционери и кредитори на банката и за запазване на активите и капитала на банката. Това ще изисква анулиране на всички споразумения и процедури, водещи до намаляване (или загуба на стойност) на активите на банката, които са сключени от кредитор, длъжник или организация, свързана с длъжник от датата на поставяне на банката под надзор.
По отношение на разходите по трансакцията, се очаква всички разходи, свързани с преструктурирането и повторното отваряне на банката, да бъдат поети от самата банка, тоест по равно от държавата и консорциума. Това са преките разходи, поети от членовете на консорциума и свързани с повторното отваряне на банката и са за периода от 20 юни 2014 г. до датата на повторното отваряне на банката. Включени са разходите за консултанти, съветници, адвокати и други подобни фирми.
Припомняме, на 20 юни БНБ постави КТБ под специален надзор, след като банката изчерпа ликвидността си и преустанови разплащания. Акционерите в банката с дял от над 10 на сто бяха лишени от право на глас и бяха назначени квестори.
Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев се предаде на полицията в Сърбия на 16 септември, след като беше обявен за издирване от Интерпол. Същият ден сръбски съд го освободи с мярка „подписка“. Международният паспорт на Василев е отнет и той трябва всеки ден да се явява в съответното полицейско управление. Дни по-късно стана ясно, че прокуратурата е изпратила на компетентните съдебни власти на Сърбия молба за екстрадицията на Василев.
Междувременно Европейската комисия обяви началото на досъдебна процедура срещу България заради КТБ и банка "Виктория". Причината е, че страната ни е допуснала закъснение с изплащането на гарантираните депозити на граждани и фирми в двете банки. Според действащата директива гарантираните депозити до 196 хиляди лева трябва да започнат да се изплащат 20 дни, след като стане ясно, че дадена банка не е в състояние да изплати парите на вложителите си.
Казуса КТБ можете да следите тук
10:06 | 14.09.22 г.