Народните представители от ДПС Йордан Цонев, Делян Пеевски и Лютви Местан внесоха още в първия работен ден на 43-то Народно събрание своя проект за промяна в Закона за кредитните институции.
Както нееднократно декларираха досега, от ДПС настояват за отпадането на банковата тайна при отнемане на лиценза на търговска банка или вземане на решение за нейното преструктуриране за заемащи висши държавни длъжности. Такива са например президент, вицепрезидент, членовете на правителството, служители в министерства, депутати, съдии и прокурори, служители в държавни агенции и представители на местната власт.
Текстовете предвиждат до 10 дни след отнемане на лиценза на банка председателят на Сметната палата да подава списък с имената на висшите служители до лицата, които управляват и представляват банката.
След нов 10-дневен срок лицата, които управляват или представляват банката, трябва да публикуват имената на висшите чиновници, които имат влогове или кредити в банката. Това трябва да стане в два централни ежедневника, предвижда предложението на ДПС.
Предложението за промяна ще се отнася и за бившите висши чиновници, които към момента на взимането на решение за преструктуриране или отнемане на лиценза на дадена банка вече не са задължени да подават декларации за имотното си състояние в Сметната палата.
Офошорните компании, които имат влогове в банка, за която е взето решение за преструктуриране или отнемане на лиценз, също в 10-дневен срок ще трябва да разкрият действителните си собственици, за да бъде отнет влогът на банката.
Собствеността ще бъде разкривана също и за офшорни компании, които са получили кредити от проблемната банка, но само при просрочване или необслужване на заема.
Действителните собственици на офшорните компании също ще бъдат оповестявани, но този път в 20-дневен срок от датата на взимането на решение за банката.
Законопроектът предвижда още централната банка да упълномощава квестори на поставена под особен надзор банка да могат да сключват договори с дружества, „притежаващи опит в проследяване на парични трансфери и вземания”.
Вносителите обясняват още, че промените нямат за цел да решат конкретния казус с КТБ, а да отговорят на очакванията на обществото за прозрачност и информираност, както и законодателна защита в случаите на поставяне на банка под специален надзор.
„Вносителите нямат амбицията да решават или предопределят законодателно решението за КТБ, независимо какво ще бъде то – оздравяване, преструктуриране или обявяване в несъстоятелност”, е записано в мотивите на закона.
В тях е посочено още, че решението на казуса с поставената под особен надзор банка е от правомощията на БНБ или респективно на Народното събрание, ако е необходимо разходването на публичен ресурс или промяна в действащото законодателство.
00:27 | 08.09.22 г.