Очаква се докладите на одиторите на поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка, които квесторите на банката внесоха на 20-ти октомври в БНБ, да бъдат оповестени днес, съобщи БНР. Според публикации в медиите дупката в капитала на КТБ може да стигне до 4 милиарда лева.
Вижте какви са мненията на финансисти и икономисти преди представянето на докладите.
Невъзможно е дупката в КТБ да е 4 млрд. лв., каквито твърдения излизат в пресата, цифрата не е официална, заяви икономистът Петър Ганев пред БНТ. Според него на практика това означава, че почти целият кредитен портфейл, за който нямаше яснота, би трябвало да се е изпарил.
„Ако цифрата действително е такава, може да поставим и въпроса какво сме одитирали през изминалите четири месеца. Ако кредитите са били изцяло фиктивни, то няма какво да се одитира. Така че тази цифра не е вярна и не би трябвало да се цитира“, заяви Ганев.
Запитан какво трябва да се случи след оповестяването на данните от одита, Ганев каза, че ако има частно спасяване на КТБ, то трябва да има ясно заявена позиция, че даваш пари. „Ако няма - или отиваме на вариант затваряне на банката, или публично спасение, което няма отношение към бившите акционери. Ако те имат някакво отношение към КТБ, би трябвало да извадят пари, а не идеи“, смята Петър Ганев.
Той повтори, че за момента заявен интерес от частен инвеститор няма, налице са само писма от такива потенциални инвеститори. „Частно спасение на КТБ изисква някой да предостави пари. Но засега такъв сериозен интерес никой не е заявил. Алтернативата е публичен ресурс – или спасяваш банката с публични средства, което трябва да бъде гласувано от политиците, или да се изплатят гарантираните депозити с публичен ресурс, за което пак трябва решение на политиците“, каза икономистът.
Към момента вариантите за КТБ стоят отворени, но те зависят от политиците, каза Ганев. „Каквато и дупка да има и какъвто и частен инвеститор да има, ако държавата иска да спасява банката с публични пари, тя винаги може да го направи“, посочи икономистът.
Според финансиста Емил Хърсев евентуална несъстоятелност за банката "означава, че ще нараснат лихвите, при които ще можем да се рефинансираме".
Той посочи още, че в евентуален процес на несъстоятелност на КТБ ще коства 10 млрд. лева загуби. „Не става въпрос само за хората, които ще загубят пари, много рядко, единици са случаите по света, когато при несъстоятелност на банка се покриват всички нейни задължения“, обясни Хърсев пред bTV.
Винаги при фалит се губи, защото се провеждат „екстремни търгове“ и активите се продават на цени около 50 на сто от тяхната пазарна оценка, допълни той.
На този етап за всички е ясно, че решението за КТБ ще е изцяло политическо и ще зависи от новото правителство, заяви пред БНР пък икономистът Мартин Цанов. Той очаква след като излезе докладът на одиторите, „дупката“ да е е над 1 млрд. лв.
По думите му в основата на проблема на поставената под надзор финансова институция се коренят доста порочни практики, нетипични за банка, а по-скоро за фонд за дялови инвестиции.
„В момента очевидно тя е структуроопределяща за българската икономика. При евентуално отнемане на лиценз ще бъде невъзможно да тя бъде рекапитализирана, но тя има участие в различни компании, така че нейните дъщерни и свързани предприятия, застрахователното дружество и инвестициите в енергетиката – там ще има опити за спасение, независимо дали банката бъде обявена във фалит или не“, заяви анализаторът.
Той препоръча за казуса с КТБ да се говори отговорно.
20:27 | 13.09.22 г.