Няма потенциал надзорът на КТБ да бъде удължен с още един месец, коментира след края на заседанието на Министерския съвет финансовият министър Румен Порожанов. Той посочи още, че една банка не може да се оздравява, а единствено се декапитализира в продължителен режим на оценка.
До 20 октомври се очаква да бъде готова и оценката за финансовото състояние на КТБ, която изготвя Българската народна банка (БНБ), съвместно с одитори. В зависимост от нея трябва да се предприемат действията съгласно закона, обясни финансовият министър.
Той допълни, че изплащането на гарантираните депозити ще започне при окончателното решение за бъдещето на КТБ и препрати въпроса кога хората ще могат да си получат парите към „отсрещната институция“, визирайки БНБ.
Порожанов опроверга и твърдения в публичното пространство, че е изготвен законопроект за изплащане на гарантирани депозити с облигации.
„Ако е дебатирана темата с облигации, тя е дебатирана, доколкото в Гаранционния фонд има недостиг от 1,6 млрд. лв. за изплащането на гарантираните депозити“, допълни той.
Два са вариантите за набиране на липсващите средства - облигационна емисия на Фонда, която да осигури ликвидност, което е заложено в проекта за актуализация на бюджета и на второ място недостигът да се осигури чрез ликвидна подкрепа от държавата.
Финансовият министър заяви, че е ясно какво се случва при отрицателна капитализация на КТБ, а по отношение на варианта за преструктуриране според него с БНБ имало неползотворен дебат за това кой трябва да изготви този план.
Категоричното мнение на финансовото министерство е, че това са компетенции на централната банка и на квесторите в нея, докато от БНБ твърдят обратното. Противоречия имало и по възможността за частичен достъп до гарантираните вложения, коментира финансовият министър.
Отговорностите за развитието на казуса с КТБ са на надзорния орган – БНБ, категоричен беше Порожанов. Той заяви, че в рамките на досъдебната фаза на откритата от ЕК наказателна процедура срещу страната ни трябва да отстраним две несъответствия – законодателното и осигуряването на достъпа до гарантираните влогове.
На заседанието на кабинета днес е разгледана позицията, която министърът ще изпрати в Брюксел, разработена от Министерството на финансите, БНБ и Гаранционния фонд по повод процедурата за достъпа на вложителите до гарантираните по размер влогове в банките.
В нея се заявява категорично, че законът за гарантиране на влоговете ще бъде синхронизиран с европейската директива, така че при установяване на неплатежоспособност, независимо дали в ликвидация или не, да има достъп до депозитите. Законопроектът ще бъде изпратен за съгласуване до ЕК до 30 октомври. След което в началото на ноември ще бъде разгледан от Министерския съвет, а впоследствие и внесен в парламента с молба за приоритетно разглеждане, уточни Порожанов.
От Министерството на финансите впоследствие обясниха в съобщение, че в новия законопроект е включен текст, че Гаранционният фонд ще изплаща гарантираните депозити не по-късно от 7 работни дни след като банката обяви, че не може да обслужва депозитите.
Плащанията ще стават чрез търговска банка, на която Фондът ще превежда парите.