Държавният дълг е 23% от БВП в края на август

През август външният дълг на страната се увеличава с 11 млн. лв. спрямо юли до 5,51 млрд. евро и в края на месеца възлиза на 13,4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Делът на вътрешните задължения също нараства минимално до 9,6%, или 3,977 млрд. евро, в резултат на емитираните през месеца облигации на вътрешния пазар.

Така към края на август държавният дълг се покачва до 9,487 млрд. евро, което е дял от 23% от БВП, сочат последните данни на Министерството на финансите (МФ). За сравнение – през юли делът на държавния дълг като част от БВП бе 22,8 на сто. Тогава покачването се дължеше на емисията 10-годишни еврооблигации, осъществена през юли.

Същевременно служебното правителство е готово с плана за актуализацията на Бюджет 2014. Той предвижда увеличаване на допустимия максимален размер на държавния дълг за годината до 28,4% от прогнозния БВП с оглед натрупване на средства основно за евентуални ликвидна подкрепа за банковата система и заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Графика: МФ

Финансовото ведомство обяви и плановете си за емисии на дълг на вътрешния пазар за ноември. Ведомството ще се опита да набере 238,5 млн. лв. чрез четири търга. Първият ще се проведе на 3 ноември. Тогава ще бъдат предложени 2,5-годишни държавни ценни книжа на стойност 55 млн. лв. На 10 ноември ще последва емисия на 5-годишни държавни облигации отново на стойност 55 млн. лв. На 17 ноември ще се проведе аукцион за продажбата на 10,5-годишни ДЦК за 60 млн. лв. За последния понеделник на ноември (24 ноември) е насрочен търгът за 7-годишни еврови ДЦК за 35 млн. евро.

На 6 октомври - първият ден след предсрочните парламентарни избори - МФ планира емисия на 5-годишни ДЦК за 55 млн. лв. Търгът попада в редовния емисионен календар на ведомството. Българска народна банка също публикува условията по него, но новото правителство едва ли ще бъде сформирано толкова бързо. Ето защо има вероятност емисията да бъде отложена или отменена. На 20 октомври ще има аукцион за 10,5-годишни ДЦК също на стойност 55 млн. лв..

На 29 октомври пък настъпва падежът на 9-месечните съкровищни облигации за 400 млн. лв., емитирани в края на януари. Правителството на Пламен Орешарски използва средствата основно за финансиране на субсидиите за земеделските производители заради ненавременни плащания от страна на ЕС. По-рано - на 4 септември - бе падежът на едногодишните държавни ценни книжа на стойност 300 млн. лв., които бяха използвани за същата цел, но от правителството на Бойко Борисов.

Плащанията по държавния дълг само през август възлизат на 12,8 млн. лв. От началото на годината само по външния дълг МФ е осъществило плащания в размер на 403 млн. лв., в това число 151 млн. лв. по главници и лихви за 252 млн. лв. Към края на август извършените погашения са по държавни инвестиционни заеми (83,818 млн лв.), по кредити от Световната банка (54,674 млн. лв.), по задължения към Парижкия клуб (12,314 млн. лв.) и по активирани държавни гаранции - 607,9 хил. лв.

Платените лихви са предимно по облигации (251,6 млн. лв.), по държавни инвестиционни заеми (26,657 млн. лв.), по задължения към Европейския съюз (12,963 млн. лв.), по заеми от СБ (2,96 млн. лв.) и по кредити от Парижкия клуб (2,093 млн. лв.), показват още данните на МФ.

Във валутната структура на външния дълг към края на август делът на дълга, деноминиран в евро, намалява до 83,2%, в долари нараства до 15,2%, докато в други валути запазва нивото си от предходния месец, а именно – 1,5 на сто.

В структурата на общия държавен дълг относителният дял на вътрешните задължения възлиза на 41,9%, а на външните – 58,1%. В края на юли съотношението „държавен дълг към БВП“ се покачва до 23%. Делът на вътрешния и външния държавен от БВП е съответно 9,6% и 13,4%.

Държавногарантираният дълг намалява с близо 8,6 млн. евро спрямо юли и през осмия месец на годината достига до 363,5 млн. лв. евро. 21,3 млн. евро от тях са вътрешните държавни гаранции. Понижението се дължи на извършените погашения по външни и вътрешни държавногарантирани заеми през юли. Съотношението държавногарантиран дълг към БВП остава на нивото от юли, а именно - 0,9%, показват още данните на МФ.

По силата на чл. 18 от Закона за държавния дълг държавногарантираният дълг представлява всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията.

Tака към края на август по отношение на отрасловата структура най-много държавни гаранции са предоставени на компаниите в сектор енергетика (63%), следвани от тези в сектор транспорт (23,9%). На вътрешния пазар държавата дава гаранции по силата на Закона за студентското кредитиране, а по външните задължения – за проекти към СБ, ЕИБ, ЕБВР и други.