При оздравяването на поставената под надзор КТБ няма да се мине без участие на държавата. Освен това БНБ обмисля възможността да се направи цялостен външен преглед на активите на всички банки в страната. Това става ясно от интервю на подуправителя на БНБ Димитър Костов пред вестник „24 часа“.
„Това, че БНБ не може да оздрави КТБ, не е просто сигнал, а напомняне на факта, че без участие на държавата няма да мине. Тази банка се нуждае преди всичко от ликвидна подкрепа. Едва след завършването на оценката на активите ще може да оценим каква потребност има от капитал. При всички случаи "оздравяването на КТБ" означава да се дадат пари - нещо, което БНБ не може да направи в рамките на ясно разписаните в закона правомощия“, казва той.
Костов коментира защо КТБ бе поставена под специален надзор. „Хората, които я управляват, не успяха да се справят с внезапно породилото се масово желание на вложителите да си теглят парите и вдигнаха бялото знаме. Вярно е, че през първата половина на юни тази банка имаше ликвидни средства от порядъка на 1,5 млрд. лева, а към 17-18 юни вече бяха около 1 млрд. лв.“, пояснява подуправителят на БНБ.
Финансистът допълва, че "оздравяването" освен всичко означава, че трябва да бъде намерен баланс между различни интереси - на вложители, кредитополучатели, акционери и данъкоплатци.
Той отчита, че въпреки кризата с поставената под надзор банка това няма пряк системен ефект и не се очакват смущения във функционирането на платежните системи на страната.
„По отношение на "инвестиционните схеми", преди да произнасям присъди, бих предпочел да изчакам натрупване на повече факти, като разчитам както на одиторите, така и на правоохранителните органи“, обяснява Костов.
По думите му квесторите са установили „недобро управление на процесите в банката“ при отпуснати кредити за милиони левове. При такива кредити е редно да се иска на всяко тримесечие финансов отчет, да се актуализират бизнес плановете, да се анализират редовно данните, а не само преди проверка. Това е причината одиторите да не могат бързо да се произнесат за кредити на стойност 3,5 млрд. лева, обяснява Костов.
„Липсата на данни обаче сама по себе си не е основание да се твърди категорично, че тези кредити са лоши, но е достатъчно основание за съмнения, поради което продължава работата по оценка на активите. Освен това не може да се отговаря на въпросите "колко" и "какво" е необходимо за "оздравяване" на банката, преди да има отговор на въпросите "кога" и "как", особено когато на първо място става дума за ликвидна подкрепа. Искащите "отварянето" едва ли не незабавно, не посочват на какво основание може да се очаква, че няма да се повтори ситуацията от 19 юни, когато за един ден бяха изтеглени около 900 млн. лв.“, предупреждава той.
Костов е категоричен, че няма забавяне при оценката на активите. Проблеми имало обаче заради кредитополучатели, които още не са дали исканата информация.
„Решението на УС на БНБ ще бъде взето до 20 ноември тази година. То трябва да бъде взето на основата на фактическите данни и оценката за капиталовата адекватност на банката и възможността да изпълнява задълженията към своите клиенти. Към 20 октомври ще имаме резултат от прегледа на активите. След това имаме 3-4 седмици за отразяване на тези резултати в счетоводните баланси на банката в съответствие с изискванията на международните счетоводни стандарти и за анализ и оценка на състоянието на банката. Опит да се свърши необходимата работа в по-кратки срокове би бил волунтаризъм, който не можем да си позволим“, допълва финансистът.
По повод обвиненията, че банковият надзор в БНБ не си е свършил работата, Костов казва: „Приемам ги в конструктивната им част. На това основание сме поискали съдействие чрез Европейския банков орган за професионален преглед и съвет по отношение на прилаганите правила и процедури на банков надзор, както и за цялостното управление на процесите на надзор".
"Търсим и съдействието на МВФ и Световната банка, които искаме да извършат също такъв тип преглед. Разглеждаме и възможността за организиране на цялостен външен преглед на активите на всички банки - като това, което в момента се извършва за големите банки в Европейския съюз, а преди това бе извършвано в отделни страни членки“, съобщава подуправителят на БНБ.
Развитието на казуса с КТБ можете да проследите тук
Свързани компании:
22:15 | 08.09.22 г.