Актуализацията на бюджета е неизбежна. В голяма степен тя трябва да бъде подготвена още от сегашното служебно правителство, за да има готовност да се реализира в последните 2 месеца на годината от следващия кабинет. Това заяви изпълнителният директор на Института за икономическа политика Калин Маринов пред БНР.
Анализаторът очаква, че дори да се наложи вземането на нов дълг, общата стойност на дълга няма да надвиши 25% от БВП.
„В момента сме на второ място по най-нисък дълг в Европа след Естония. Дори и след допълнителен заем, стойностите няма да се увеличат чак толкова много и отново ще бъдем в топ 3 или в топ 4. Това е тенденция във всички европейски държави – въпреки мерките, които се вземат, публичният дълг нараства. Единици са държавите, които успяват да реализират спад“, заяви той.
Маринов коментира и представените от финансовия министър данни за изпълнението на Бюджет 2014.
„Наистина дупката в бюджета е достигнала 1,2 млрд. лв. Но не трябва да забравяме, че в самия бюджет беше заложен дори по-голям дефицит на годишна база. Дори да продължи със същото темпо разминаването между разходите и приходите и да се акумулира дефицит до края на годината, той отново ще остане под прага от 3%“, смята той.
Според експерта обаче целите трябва да бъдат доста по-високи и до края на годината бюджетният дефицит да се ограничи до около 2%.
На това могат да повлияят икономическият растеж, който засега е под заложеното в бюджета и това логично рефлектира и върху приходите, а също така голямо влияние има и дефлацията, която наблюдаваме през тези година.
Евентуално размразяване на блокираната програма "Околна среда" също ще повлияе положително, допълни Маринов.
Според него е много важно в Бюджет 2015 да се предвиди „ударното“ усвояване на евросредства в края на периода, което налага по-голямо съфинансиране от страна на държавния бюджет, плюс плащанията за замразените програми.
Във всички страни от ЕС последните две години на плановия период се правят опити да се усвоят максимално отпуснатите средства, изтъква анализаторът.
Той определи като добър ход идеята да се ревизира публичната инвестиционна програма за растеж на регионите, която е с бюджет 500 млн. лв., по която с пари от бюджета бе предвидено да се реализират проекти на министерства и общини.
„Сигурен съм, че при проверките на финансираните проекти ще излязат доста интересни неща“, каза Маринов, който не е убеден, че са били финансирани най-стойностните проекти.
Той прогнозира, че през третото и четвъртото тримесечие може да се очаква по-висока събираемост на ДДС, но е необходимо да бъдат направени реформи.
Според него каквото е да се направи, със сигурност са необходими корекции на бюджета.
08:03 | 12.09.22 г.