Няма да има системен проблем за българската икономика, ако КТБ фалира. Това каза в интервю за БНР финансистът Стив Ханке, известен като “бащата” на валутния борд у нас.
БНБ трябва сама да възстанови репутацията си, която пострада заради КТБ, вместо да търси помощ от Международния валутен фонд (МВФ), допълва финансистът.
Според него е грешка и очакването проблемът да бъде решен, като се разчита на европейския механизъм за банков надзор.
„Благодарение на валутния борд, БНБ през последните години си извоюва огромна репутация, до момента, в който това лято се случи епизодът с КТБ. Сега репутацията на БНБ е накърнена и тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да оправи кашата, която забърка, а не да търси външна помощ“, допълни той.
Ханке коментира, че преди година отново е прегледал законите за банковата регулация в България и заключението му е, че те са много добри – почти най-строгите в Европа. Но финансистът тогава е предупредил управителя на БНБ Иван Искров, че „ахилесовата пета“ може да се окаже банковият надзор.
„Причината за моето предупреждение бяха слухове, че има съмнителни практики в някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно“, каза финансистът.
Сега чакаме прокуратурата да приключи разследването си, а фокусът трябва да е върху банковия надзор в БНБ, коментира Стив Ханке.
По повод слуховете за източване на банката той заяви, че заради непълната документация одиторите са затруднени.
„Изглежда, че в банката са се вкарвали пари на много държавни предприятия, след което са се раздавали на хора, свързани със собствениците на банката или политици. Точно заради това предупреждавах гуверньора на БНБ преди година“, заяви финансистът.
Той каза още, че казусът с КТБ не може да се сравнява с глобалната финансова криза от 2008 – 2009 г. „Случаят с КТБ прилича повече на откровена измама, подобно на инвестиционните пирамиди. Това не е нормално банкиране“, заяви Ханке.
Той коментира и обвинението на прокуратурата, че Цветан Василев е нареждал на служителите си да му дават пари в брой. Въпросът е чии са били тези пари – около 206 млн. лв. и за какво ги е похарчил Василев. „Тези пари са на вложителите, но къде са похарчени, може би никога няма да разберем, защото са в брой“, е неговото заключение.
Запитан дали икономиката на България ще пострада, ако банката фалира, Ханке отговори, че няма категорично мнение, тъй като одитът не е приключил.
„По принцип смятам, че обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове, поне на онези с депозити до 100 000 евро“, допълни той.
„Не съм видял доклада на одиторите, но мнението ми клони към това да се обяви ликвидация, така ще платят собствениците и длъжниците. Но не мисля, че ще има системен проблем, на банката трябва да се позволи да фалира“, препоръчва Ханке.
Той коментира още, че държавните депозити в тази банка са политически мотивирани. „Онези хитри политици, които обвиняват банкерите, всъщност са част от проблема. Защо изобщо насочват влоговете на държавните компании точно в тази банка и дали парите не са изтичали към свързани с тях лица? Затова имах притеснения за банковия надзор“, обяснява Стив Ханке.
Във връзка със заявката на служебното правителство, че ще работи за стартиране на процедура за присъединяване на България към Единния банков надзорен механизъм, което бе подкрепено и от президента, финансистът заяви, че това е лоша идея.
Зле е да се намесва ЕС, защото така идеята се политизира още повече. „Това е фатална грешка. На практика, президентът заявява: толкова сме некадърни, че БНБ не може да надзирава нашите банки и ни трябват европейски бюрократи от Брюксел, които да ни вършат работата“.
„На практика банковият надзор е направил голяма грешка. Идеята, че България може да отиде в болницата на ЕС, където европейските лекари ще я излекуват, е изначално сбъркана“, аргументира се Ханке. Според него българите не трябва да очакват, че парите са само в Брюксел и те само трябва да почукат на вратата, за да ги получат. „Нима ЕС помогна на Гърция, след като изля милиарди там“, пита риторично той.
След въпрос за натиска от ЕС да се изплатят гарантираните депозити Ханке заявява, че на този етап не трябва да се задължават изрядните банки да внасят допълнително във Фонда за гарантиране на влоговете, защото с тези средства те биха могли да кредитират бизнеса.
Първо трябва да се търси възможност за ликвидация на КТБ. За гарантираните депозити може да се намерят достатъчно активи в банката, с които влоговете да бъдат изплатени, смята той.
Икономистът проф. Румен Гечев, доскоро депутат от Коалиция за България, категорично не се съгласи с критиките към намерението на България да се присъедини към единния банков надзор. Според него като член на ЕС е логично страната да се включи в този механизъм.
„Винаги много внимателно трябва да подхождаме към препоръките на влиятелни американски икономисти и политици, а те винаги са обвързани. Не винаги тези препоръки са с добри чувства към Европа“, смята Гечев.
Финансовата криза тръгна от САЩ, какъв е техният надзор и как ще обяснят, че заради глобалната криза светът загуби 14 трлн. долара, отвърна на критиките социалистът. Случаят с КТБ вероятно е заради субективни, а не пазарни причини, допълни той.
По повод предложението банката да обяви фалит той припомни, че това може да стане с решение на съда. Едва след като съдът реши, че банката е в несъстоятелност, може да се изплатят влоговете до 100 000 евро, допълни той.
Гечев каза още, че е напълно разбираемо защо вложителите в поставената под надзор банка протестират. Но едно са исканията на хората, друго е законът, допълни той.
Във връзка със съобщението от петък, че КТБ може да започне ограничена дейност, Гечев обясни, че прихващането на дългове от депозити на едни и същи физически и юридически лица е международна практика.
Всичко по казуса с КТБ можете да проследите тук.
Свързани компании:
17:25 | 11.09.22 г.