МФ предприема мерки, за да намали неизпълнението на приходите

Министерството на финансите (МФ) предприема мерки, за да бъде сведено до „разумни граници“ неизпълнението на приходната част в Бюджет 2014. Като начало ще има смяна на ръководството в една от приходните агенции. Това става ясно от интервю на финансовия министър от служебното правителство Румен Порожанов за БТА.

Бюджетният дефицит за тази година не може да остане в рамките на 1,8%, но е задължително да не надхвърли 3% от БВП на начислена основа съгласно изискванията на Евростат, коментира Порожанов.

В момента се прави първоначална оценка на ситуацията, а през следващата седмица ще последва и оценка на консолидираната рамка. Министерствата ще трябва самостоятелно да си проверят заложените разходи, а екипи на АДФИ ще влязат във всички ведомства, за да проверят договорите и да се прецени дали те биха повлияли на бюджета, съобщава финансовият министър.

Той отчита, че предходното правителство е реализирало сериозни разходи през последните месеци, при неизпълнение на приходите.

Ще подготвим предложение за актуализация на бюджета от средата на септември, като видим как действат мерките, които смятаме да предприемем в приходните агенции. Към момента прогнозата ни за неизпълнение на приходната част е някъде около 900 млн. лв. от данъци и акцизи. Според нас съществуват възможности това неизпълнение да бъде сведено до по-разумни граници, казва Порожанов.

Запитан как ще се намали неизпълнението на приходите, финансовият министър отговаря, че още се прави анализ, но следващата седмица ще бъдат оповестени конкретни параметри за изпълнението на приходите.

Той отчита като основен проблем завишаването на приходите с 11% спрямо миналата година при заложен ръст на икономиката от 1,8%, което по думите му е невъзможно да се изпълни.

Порожанов допълва, че, от друга страна, е спряно финансирането по програмите "Околна среда" и "Регионално развитие". След като разходите по програмите не се възстановяват от Брюксел, расте дефицитът по план-сметката на Националния фонд (към министъра на финансите), а оттам и на държавата.

„Ще се опитаме през септември - октомври да възстановим плащанията по "Околна среда", така че да ни бъдат възстановени разходите и да подобрим баланса. Ако успеем да заявим плащанията пред ЕК до 30 октомври, те може да ни бъдат възстановени в рамките на финансовата година“, заяви той. Порожанов допълва, че от публичната инвестиционна програма ще бъдат пренасочени разходи, за да се разплати държавата с изпълнители на европроекти.

„Дефицитът по Националния фонд го разработваме в два варианта - песимистичен (ако не бъдат отворени програмите) около 900 млн. лв. и оптимистичен (ако бъде отворена поне "Околна среда") в рамките на около 300 млн. лв. Ако се изпълни песимистичният вариант, дефицитът ще нарасне с около 1%“, изчислява финансовият министър.

Във връзка с отпуснатите допълнителни средства за НЗОК той коментира, че това е добре за Касата, но е некоректно да става с редуциране на бюджетите на министерствата.

За щетите от наводненията Порожанов коментира, че предстои България да изпрати на ЕК документите, с които ще кандидатства за финансова помощ от ЕС. На общините ще бъдат предоставени авансово необходимите средства от бюджета, а впоследствие се очаква те да бъдат възстановени от Брюксел.

Като друга задача на МФ Порожанов посочи и подготовката на бюджета за 2015 г. Освен това предстои и да бъде направен преглед на макрорамката, което така или иначе се прави през август. През септември ще е ясно дали ще се променят основни параметри в бюджетната прогноза 2015 - 2017 г., но дори да има промяна, тя няма да е драматична, смята Порожанов.

Запитан как ще се разреши ситуацията с КТБ и кога хората и фирмите ще имат достъп до сметките си, финансовият министър отговаря, че основната отговорност в случая е на БНБ. „В момента се прави пълен анализ и би било добре той да е готов колкото се може по-рано. Ние не сме водещи в цялата процедура“, отчита той.

По отношение на актуализацията на бюджета заради стабилизирането на финансовата система Порожанов коментира още, че ще е необходимо допълнително финансиране за гаранционния фонд, но е изпуснат моментът процедурите по увеличението на дълга да бъдат подготвени през следващите два месеца. През декември и януари финансовите пазари не са толкова активни, припомня министърът.

„Допълнителните буфери към сегашния фискален резерв са доста ограничени. Много се спекулира с нивото на фискалния резерв - "оставихме 8,2 млрд. лв., заварихме 4 млрд. лв.", казва той по повод коментарите на министри от кабинета „Орешарски“. Порожанов отбелязва, че по-голямото число във фискалния резерв идва основно от заемни средства.

„Въпреки че имаме проблеми с бюджета и най-вече със спрените еврофондове, публичните финанси са в добро състояние. От няколко години отговаряме на всички показатели на ERM2. За нас основно предизвикателство е да запазим стабилността на публичните финанси и да преодолеем в рамките на тази година проблемите, които се породиха от недоброто бюджетиране и от спирането на еврофондовете“, очертава приоритетите си Порожанов.

Той допълва, че банковата система е стабилна, а спрямо КТБ законодателството ни предвижда процедура, която трябва да бъде извървяна. Не вярвам, че подобни катаклизми ще се повторят през следващите месеци, посочва той.

Самата година е извънредна заради проблемите, които се появиха. Нашето послание е да кажем "какво", а не "кой" и "защо", ние не сме политическо правителство и искаме да излъчваме експертност, казва в заключение Порожанов.