Офшорни фирми да не могат да сключват договори с държавата и общините - това са част от промените в Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, които прие на първо четене парламентарната бюджетна комисия.
На днешното заседание депутатите приеха два проекта за изменения на закона. Единият – внесен от Георги Кадиев, и втори – на Йордан Цонев.
В проекта на Кадиев се предлага офшорни компании да не могат да придобиват сертификати за инвестиционен проект по Закона за насърчаване на инвестициите и да не могат да сключват договори с държавата и общините, както и с държавни и общински дружества.
А с предложените от Йордан Цонев промени на практика се ограничава обхватът на действащия вече закон. След измененията нормативният акт ще важи, когато дружествата, действащи у нас, се контролират от лица или фирми, регистрирани в зони със специален режим, а не само да са свързани с такива фирми. Сега действащите разпоредби засягат и фирми, дори ако само една тяхна акция е купена от офшорна компания.
"Досега предвиждахме, ако истинският собственик само на една акция не е обявен, да може да бъде отнет лицензът на публичното дружество. Справедливо ни обърнаха внимание, че това може да бъде използвано от конкуренцията на тази компания", каза Цонев. Той предлага да бъде обезсилвано участието на този, който не е обявил собствеността на офшорното дружество.
„Когато изготвяхме закона, неколкократно казвах, че тази материя не е разработена в европейски и световен мащаб, затова, когато е нужно, ще правим промени. По-добре да правим нещо, стъпка по стъпка към изчистване на българската икономика от опитите за избягване на данъчното облагане“, каза Йордан Цонев.
Той заяви, че настоящият проект за промени е разработен след получени становища от КФН, БФБ, министерства, Асоциацията на индустриалния капитал и други организации.
Поправките в закона за офшорките се правят няколко месеца след приемането му. Припомняме, че приетият в началото на годината закон посочва 28 икономически области, за които се ограничава дейността на офшорни компании. Например те не могат да получават лиценз за кредитна институция, застраховател или за пенсионноосигурително дружество.
Проектът предвижда и създаването на регистър за офшорните компании, в който да се впишат истинските им собственици, който ще се води от Агенцията по вписванията. Предвижда се информацията за действителните собственици да се ползва от други офшорни компании, НАП, ДАНС, специализирани регулаторни органи и общините.
"Местната власт ще трябва да знае с кого сключва договори", поясни Цонев. Ако се реши обаче държавни и общински служители да ползват данните, работата по регистъра може да се забави с шест месеца, стана ясно на заседанието.
Менда Стоянова отбеляза, че ГЕРБ няма да участват в гласуването и в заседанието на комисията. „Приехте закона без оценка на въздействието, тя трябваше да предотврати грешки, които после да бъдат оправяни. Сега пак няма оценка на въздействието на поправките“, каза тя. След това изявление депутатите от ГЕРБ напуснаха комисията.
В крайна сметка проектът беше приет без участието на ГЕРБ.